1 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана.

وَحِينَ بَدَأ الشَّعبُ يَتَذَمَّرُونَ بِشِدَّةٍ أمامَ اللهِ ، سَمِعَ اللهُ تَذَمُّرَهُمْ وَغَضِبَ جِدّاً. فَخَرَجَتْ نارٌ مِنَ اللهِ عَلَيهِمْ وَالتَهَمَتْ بَعضَ الخِيَمِ فِي أطرافِ المُخَيَّمِ.

2 Т огава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

فَصَرَخَ الشَّعبُ إلَى مُوسَى طالِبِينَ العَونَ، فَصَلَّى مُوسَى إلَى اللهِ ، فَخَمَدَتِ النّارُ.

3 И нарече се онова място Тавера+, защото огън от Господа гореше между тях.

وَلِذا دَعُوا ذَلِكَ المَكانَ تَبْعِيرَةَ، لأنَّ ناراً مَنْ عِندِ اللهِ خَرَجَتْ عَلَيهِمْ هُناكَ. اختِيارُ السَّبعِينَ شَيخا

4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

وَاشتَهَى الغُرَباءُ الَّذِينَ خَرَجوا مِنْ مِصْرَ مَعَ بَني إسْرائِيلَ طَعاماً أفضَلَ. وَبَكَى بَنو إسْرائِيلَ ثانِيَةً وَقالُوا: «مَنْ يُعطِينا لَحماً لِنَأكُلَ؟

5 Н ие помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

نَحْنُ نَتَحَسَّرُ عَلَى السَّمَكِ الَّذِي كُنّا نَأكُلُهُ فِي مِصرَ مَجّاناً. وَكَذَلِكَ عَلَى الخِيارِ وَالبَطِّيخِ وَالكُرّاثِ وَالبَصَلِ وَالثَّومِ.

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

أمّا الآنَ فَقَدْ فَقَدْنا شَهِيَّتَنا، فَلَيسَ هُناكَ سِوَى هَذا المَنِّ لِنَنظُرَ إلَيهِ.»

7 ( А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

كانَ المَنُّ كَبُذُورِ الكُزبَرَةِ، وَلَونُهُ كَالصَّمغِ.

8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

فَانتَشَرَ النّاسُ وَجَمَعُوا المَنَّ. فَكانُوا يَطحَنُونَهُ بَحَجَرَيِّ الرَّحَى أوْ يَدُقُّونَهُ فِي الهاوِنِ. ثُمَّ يَسلُقُونَهُ فِي قِدرٍ وَيَصنَعُونَ مِنهُ كَعْكاً، طَعمُهُ كَطَعمِ الكَعْكِ المَقلِيِّ بِالزَّيتِ.

9 К огато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

فَحِينَ كانَ النَّدَى يَأتِي عَلَى أرْضِ المُخَيَّمِ فِي اللَّيلِ، كانَ المَنُّ يَنزِلُ مَعَهُ.

10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

فَسَمِعَ مُوسَى الشَّعبَ يَبكُونَ فِي عَشائِرِهِمْ، كُلُّ واحِدٍ عَلَى مَدْخَلِ خَيمَتِهِ. فَغَضِبَ اللهُ جِدّاً، وَتَضايَقَ مُوسَى مِنْ كُلِّ هَذا.

11 М оисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

وَقالَ مُوسَى للهِ: «لِماذا سَبَّبْتَ لِيَ الضِّيقَ وَأنا خادِمُكَ؟ لِماذا لَمْ أحظَ بِرِضاكَ؟ لِماذا جَعَلْتَ مَسؤُولِيَّةَ هَذا الشَّعبِ وَحِملَهُ عَلَى أكتافِي؟

12 А з ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

هَلْ حَبِلْتُ بِكُلِّ هَذا الشَّعبِ؟ هَلْ وَلَدْتُهُمْ حَتَّى تَقُولُ لِي: ‹احْمِلْهُمْ فِي حِضْنِكَ كَالمُرَبِّيَةِ الَّتِي تَحمِلُ طِفلاً، إلَى الأرْضِ الَّتِي وَعَدْتُ بِأنْ أُعطِيَها لآبائِهِمْ؟›

13 О т где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

مِنْ أيْنَ لِي لَحْمٌ لأُعْطِيَ كُلَّ هَذا الشَّعبِ حِينَ يَبكُونَ أمامِي وَيَقُولُونَ: ‹أعطِنا لَحْماً لِنَأكُلَ؟›

14 А з сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

لا أستَطِيعُ أنْ أهتَمَّ بِكُلِّ هَذا الشَّعبِ وَحدِي، لأنَّهُ أكثَرُ مِمّا أستَطِيعُ قِيادَتَهُ.

15 А ко постъпиш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

فَإنْ كُنتَ سَتُعامِلُنِي هَكَذا، فَأسألُكَ أنْ تَقتُلَنِي، إنْ حَظِيتُ بِرِضاكَ، وَلا تَدَعْنِي أرَى بَلِيَّتِي وَبُؤْسِي أكثَرَ.»

16 Т огава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

فَقَالَ اللهُ لِمُوسَى: «اجْمَعْ لِي سَبعِينَ مِنْ شُيُوخِ إسْرائِيلَ تَعرِفُ أنَّهُمْ شُيُوخٌ وَقادةٌ لِلشَّعبِ. أحضِرْهُمْ إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ وَأوقِفْهُمْ هُناكَ مَعَكَ.

17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

فَسَأنزِلُ وَأتَكَلَّمُ مَعَكَ هُناكَ. سَآخُذُ مِنَ الرُّوحِ الَّذِي عَلَيكَ وَأضَعُ عَلَيهِمْ، فَيُساعِدُونَكَ فِي الاهتِمامِ بِالشَّعْبِ حَتَّى لا تَهتَمَّ بِهِمْ وَتَحْمِلَ مَسْؤُولِيَّتِهِم وَحدَكَ.

18 И кажи на людете: Очистете си за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

«وَقُلْ لِلشَّعبِ: قَدِّسُوا أنفُسَكُمْ لأجلِ الغَدِ، وَسَتَأكُلُونَ لَحماً، لأنَّكُمْ بَكَيتُمْ أمامَ اللهِ وَقُلْتُمْ: ‹مَنْ يُعطِينا لَحماً لِنَأكُلَ؟ كانَ الوَضعُ فِي مِصرَ أفضَلَ.› سَيُعطِيكُمُ اللهُ لَحماً فَتَأكُلُونَهُ.

19 Н яма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

وَلَنْ تَأكُلُوا مِنهُ لِيَومٍ أوِ يَومينِ أوْ خَمسَةِ أيّامٍ أوْ عَشْرَةٍ أوْ عِشرِينَ يَوماً،

20 н о цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

لَكِنَّكُمْ سَتَأكُلُونَ لَحماً لِشَهرٍ كامِلٍ إلَى أنْ يَخْرُجَ مِنْ مَناخِرِكُمْ فَتَقْرَفونَهُ! لأنَّكُمْ رَفَضْتُمْ اللهَ السّاكِنَ فِي وَسَطِكُمْ، وَبَكَيتُمْ أمامَهُ وَقُلْتُمْ: ‹لِماذا خَرَجْنا مِنْ مِصرَ؟›»

21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

ثُمَّ قالَ مُوسَى للهِ: «مَعِي سِتُّ مِئَةِ ألفِ رَجُلٍ، وَمَعَ هَذا فَأنتَ تَقُولُ: ‹سَأُعطِيهِمْ لَحماً، وَسَيَأكُلُونَ مِنهُ لِمُدَّةِ شَهرٍ كامِلٍ.›

22 Д а се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

إنْ ذُبِحَتِ الأغنامُ وَالأبقارُ، فَهَلْ سَيَكُونُ ذَلِكَ كافِياً لَهُمْ؟ وَحَتَّى لَوْ اصْطَدْنا كُلَّ سَمَكِ البَحْرِ فَلَنْ يَكْفِيهُمْ.»

23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се обърне ли с тебе думата Ми, или не.

فَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «هَلْ قُدرَةُ اللهِ مَحْدُودَةٌ؟ سَتَرَى الآنَ إنْ كانَ ما قُلْتُهُ سَيَتِمُّ أمْ لا.»

24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

فَخَرَجَ مُوسَى وَأخبَرَ الشَّعبَ بِما قالَهُ اللهُ ، وَجَمَعَ السَّبعِينَ رَجُلاً مِنْ شُيُوخِ إسْرائِيلَ وَجَعَلَهُمْ يَقِفُونَ حَولَ الخَيمَةِ.

25 Т огава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

ثُمَّ نَزَلَ اللهُ فِي السَّحابَةِ وَتَكَلَّمَ إلَى مُوسَى. وَأخَذَ اللهُ مِنَ الرُّوحِ الَّذِي كانَ عَلَى مُوسَى وَوَضَعَهُ عَلَى السَّبعِينَ شَيخاً. وَحِينَ حَلَّ الرُّوحُ عَلَيهِمْ بَدَأُوا يِتَنَبَّأُونَ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَتَنَبَّأُوا مَرَّةً ثانِيَةً.

26 О баче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

وَكانَ اثْنانِ مِنَ الرِّجالِ قَدْ بَقِيا فِي المُخَيَّمِ، وَكانَ اسْمُ أحَدِهِما ألْدادَ وَاسْمُ الثّانِي مِيدادَ. وَحَلَّ الرُّوحُ عَلَيهِما. وَكانا مِنْ ضِمنِ المُسَجَّلِينَ، وَلَكِنَّهُما لَمْ يَخرُجا إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ، وَلِذا كانا يَتَنَبَّآنِ فِي المُخَيَّمِ.

27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

فَرَكَضَ شابٌّ وَقالَ لِمُوسَى: «ألْدادُ وَمِيدادُ يَتَنَبَّآنِ فِي المُخَيَّمِ.»

28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

فَقالَ يَشُوعُ بْنُ نُونَ مُساعِدُ مُوسَى مُنذُ شَبابِهِ: «يا سَيِّدِي مُوسَى، أوقِفْهُما.»

29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

فَقالَ مُوسَى لَهُ: «أتَغارُ عَلَيَّ؟ إنَّنِي أتَمَنَّى لَو أنَّ كُلَّ شَعبِ اللهِ كانُوا أنبِياءَ، إذْ يَضَعُ اللهُ رُوحَهُ عَلَيهِمْ.»

30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

ثُمَّ رَجِعَ مُوسَى وَالشُّيُوخُ إلَى المُخَيَّمِ. طُيُورُ السَّلوَى

31 Т огава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

وَهَبَّتْ رِيحٌ مِنْ عِنْدِ اللهِ ، فَساقَتْ طُيُورَ السَّلوَى مِنَ البَحرِ، وَنَشَرَتْها حَولَ المُخَيَّمِ. كانَتِ الطُّيُورُ عَلَى بُعْدِ مَسِيرِ يَومٍ مِنْ جَمِيعِ جِهاتِ المُخَيَّمِ، وَعَلَى ارْتِفاعِ ذِرَاعَينِ!

32 Т огава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра на-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

فَقامَ النَّاسُ وَجَمَعُوا مِنَ السَّلوَى طِيلَةَ ذَلِكَ اليَومِ وَتِلكَ اللَّيلَةِ وَاليَومِ التّالِي. وَأقَلُّ كَمِّيَّةٍ جَمَعَها فَرْدٌ واحِدٌ، كَانَتْ نَحْوَ عَشْرَةِ أكياسٍ كَبِيرَةٍ! وَنَشَرُوا السَّلوَى حَولَ المُخَيَّم.

33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

وَبَينَما كانَ اللَّحمُ ما يَزالُ بَينَ أسنانِهِمْ، وَقَبلَ أنْ يُلتَهَمَ، اشْتَدَّ غَضَبُ اللهِ عَلَى الشَّعبِ، وَأرسَلَ اللهُ مَرَضاً فَظِيعاً عَلَى الشَّعبِ.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите люде.

وَلِذا دَعَوا ذَلِكَ المَكانَ قَبَرُوتَ هَتَّأوَةَ، لأنَّهُمْ هُناكَ دَفَنُوا ذَوِي الشَّهوَةِ.

35 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.

وَمِنْ قَبَرُوتَ هَتَّأوَةَ ارْتَحَلَ الشَّعبُ إلَى حَضَيرُوتَ وَمَكَثُوا فِيها.