1 С оломоновата песен на песните.

هَذا هُوَ نَشِيدُ الأنشادِ الَّذِي ألَّفَهُ سُلَيْمانُ. هِيَ تَقُولُ لَهُ:

2 Н ека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

لَيتَكَ تَغمُرُنِي بِقُبُلاتِ فَمِكَ. لأنَّ مَذاقَ حُبِّكَ أحلَى مِنْ أحلَى نَبِيذٍ.

3 Т воите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.

رائِحَةُ عُطُورِكَ طَيِّبَةٌ. وَاسمُكَ أشبَهُ بِعِطرٍ مُنسَكِبٍ. لِهَذا تُحِبُّكَ الفَتياتُ.

4 П ривлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

اجْذِبْنِي وَراءَكَ. وَلنَركُضْ! أدْخَلَنِي المَلِكُ إلَى حُجُراتِهِ الخاصَّةِ. فَتَياتُ القُدسِ يَقُلْنَ لَهُ: فَلنَفْرَحْ بِكَ وَنَبتَهِجْ. أكثَرُ مِنَ النَّبِيذِ نَمدَحُ مَذاقَ حُبِّكَ. مُستَحِقٌّ أنتَ مَحَبَّةَ الفَتَياتِ. هِيَ تَقُولُ للفَتَيات:

5 Ч ерна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

سَمراءُ أنا، غَيرَ أنِّي بَدِيعَةٌ، يا بَناتِ القُدْسِ. سَمراءٌ أنا كَخِيامِ قِيدارَ، وَجَمِيلَةٌ كَسَتائِرِ خِيامِ سُلَيْمانَ.

6 Н е ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.

لا تَلتَفِتْنَ إلَى سُمرَتِي، فَالشَّمسُ قَدْ لَوَّحَتْنِي. اشتَعَلَ أبناءُ أُمِّي عَلَيَّ غَضَباً. أبقُونِي عِندَهُمْ حارِسَةً لِكُرُومِهِمْ، فَلَمْ أرْعَ كَرْمِي. هِيَ تَقُولُ لَهُ:

7 К ажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

قُلْ لِي يا مَنْ أحَبَّكَ قَلبِي، أينَ تَرعَى قَطِيعَكَ؟ وَأينَ تُرْبِضُ خِرافَكَ وَقتَ الظَّهِيرَةِ؟ قُلْ لِي لِئَلّا أكُونَ كَمَن تُلقِي نَفسَها عِندَ قُطعانِ رُفَقائِكَ، لِئَلا أتَجَوَّلَ كامرَأةٍ مُغَطّاةٍ بَينَ القُطعانِ مِنْ راعٍ إلَى آخَرَ. هُوَ يَقُولُ لَها:

8 А ко ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

إنْ لَمْ تَعْرِفي، يا أجمَلَ الجَمِيلاتِ، أينَ تَجِدِينَنِي، فَاتْبَعِي آثارَ القَطِيعِ، وَارعِي صِغارَكِ عِندَ خِيامِ الرُّعاةِ.

9 У подобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

تَخَيَّلتُكِ كَمُهرَةٍ جَذّابَةٍ بَينَ مَركَباتِ فِرعَوْنَ يا حَبِيبَتِي.

10 К расиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

رائِعانِ هُما خَدّاكِ بِقِرطَينِ مُتَدَلِّيَينِ مِنَ الذَّهَبِ. وَبَدِيعٌ هُوَ عُنُقُكِ المُطَوَّقِ بِالقَلائِدِ.

11 Щ е ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

سَنَصنَعُ لَكِ أقْراطاً مِنَ الذَّهَبِ، مُطَعَّمةً بِالفِضَّةِ. هِيَ تَقُولُ:

12 Д окато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

عِطرُ النّارِدِينَ يَفُوحُ مِنِّي ما دامَ المَلِكُ عَلَى أرِيكَتِهِ.

13 В ъзлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

كَكِيسٍ مَلِئٍ بِالمُرِّ، هَكَذا حَبِيبِي فِي عَينِيَّ. وَهُوَ يَبِيتُ عَلَى صَدرِي.

14 В ъзлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

كَعُنقُودٍ مِنَ الحِنّاءِ فِي كُرُومِ عَينِ جَدْيٍ هُوَ حَبِيبِي. هُوَ يَقُولُ لَها:

15 Е то, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.

آهِ، يا حَبِيبَتِي، ما أجمَلَكِ! آهِ، ما أجمَلَكِ! عَيناكِ كَيَمامَتَينِ. هِيَ تَقُولُ لَهُ:

16 Е то, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.

آهِ، يا حَبِيبِي، ما أجمَلَكَ وَما أبهَجَكَ. أرِيكَتُنا خَضراءُ.

17 Г редите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

أعمِدَةُ بُيُوتِنا مِنْ خَشَبِ الأرْزِ، وَعَوارِضُها مِنَ الصُّنَوبَرِ.