1 С оломоновата песен на песните.

Ko te waiata o nga waiata, ko ta Horomona.

2 Н ека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

Kia kihia ahau e ia ki nga kihi a tona mangai: he pai atu hoki tou aroha i te waina.

3 Т воите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.

He kakara pai to ou hinu; ko tou ingoa ano he hinu kua oti te riringi; na reira i aroha ai nga wahine ki a koe.

4 П ривлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

Kumea ahau; ka rere atu matou, ka whai i a koe: kua oti ahau te kawe e te kingi ki ona ruma: ka koa matou, ka hari ki a koe; engari tou aroha i te waina hei maharatanga atu ma matou: e tika ana to ratou aroha ki a koe.

5 Ч ерна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

He mangu ahau, otiia he ataahua ano, e nga tamahine o Hiruharama, rite tonu ano ki nga teneti o Kerara, ki nga kakahu tauarai o Horomona.

6 Н е ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.

Kaua e titiro mai ki ahau, no te mea he parauri ahau, no te mea kua tahuna ahau e te ra. I riri nga tama a toku whaea ki ahau, meinga ana ahau e ratou hei kaitiaki mo nga mara waina; ko taku mara ia, ko taku ake, kihai i tiakina e ahau.

7 К ажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

Whakaaturia mai ki ahau, e ta toku wairua e aroha nei, ko hea koe whangai ai, ko hea koe mea ai i tau kahui kia takoto i te poutumarotanga; kia rite ahau hei aha ki te mahunga taupoki i te taha o nga kahui a ou hoa?

8 А ко ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

Ki te kore koe e mohio, e te mea ataahua rawa o nga wahine, haere atu i runga i nga takahanga o nga hipi, ka whangai i au kuao koati i te taha o nga nohoanga o nga hepara.

9 У подобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

Kua whakaritea koe e ahau, e taku e aroha nei, ki tetahi o nga hoiho o nga hariata a Parao.

10 К расиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

He ataahua ou paparinga i nga whiri o nga makawe, tou kaki i nga tautau o nga mea whakapaipai.

11 Щ е ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

Ka hanga e matou etahi mekameka koura mou, he mea tia ki te hiriwa.

12 Д окато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

I te kingi e noho ana i tona tepu, ka puta te kakara o toku nara.

13 В ъзлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

Ko te rite ki ahau o taku e aroha nei kei te paihere maira, e takoto nei i waenganui i oku u.

14 В ъзлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

He tautau hena ki ahau taku e aroha nei, i nga mara waina o Enekeri.

15 Е то, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.

Nana, he ataahua koe, e taku e aroha nei; nana, he purotu koe; ko ou kanohi kei te kukupa.

16 Е то, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.

Nana, he ataahua koe, e taku kaingakau, ae ra, he ahuareka: matomato tonu ano hoki to taua moenga.

17 Г редите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

He hita nga kurupae o to taua whare, he kauri nga heke.