1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

I taua wa ka rongo a Herora te tetaraki ki te rongo o Ihu,

2 и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

A ka mea ki ana pononga, Ko Hoani Kaiiriiri tenei; kua ara mai ia i te hunga mate; a na reira i mahi ai nga merekara i roto i a ia.

3 З ащото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;

I hopukia hoki a Hoani e Herora, a hereherea ana e ia, a maka ana ki te whare herehere, he mea hoki na Heroriaha, na te wahine a tona tuakana, a Piripi.

4 п онеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

I mea hoki a Hoani ki a ia, E kore e tika kia riro ia i a koe.

5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

A, i a ia e mea ana ki te whakamate i a ia, ka wehi i te mano; ki ta ratou hoki he poropiti ia.

6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

Otira i te taenga ki te ra whanau o Herora, ka kanikani te tamahine a Heroriaha i waenganui i a ratou, a ka ahuareka a Herora.

7 З атова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

Katahi ia ka mea ki a ia, oati rawa, kia hoatu ki a ia tana mea e tono ai.

8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.

Na, he mea whakakiki ia na tona whaea, ka mea, Homai ki konei ki ahau i runga i te rihi te matenga o Hoani Kaiiriiri.

9 Ц арят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

Heoi ka pouri te kingi: otiia i whakaaro ia ki te oati, ki te hunga hoki e noho tahi ana me ia, a ka mea kia hoatu.

10 И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.

Na ka tono tangata ia, a poutoa ana te matenga o Hoani i roto i te whare herehere.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

A i mauria tona matenga i runga i te rihi, i hoatu ki te kotiro: kawea atu ana e ia ki tona whaea.

12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

Na ka haere ana akonga, ka tango i te tinana, a tanumia ana e ratou, a haere ana, korero ana ki a Ihu.

13 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

Na, i te rongonga o Ihu, ka haere atu ia i reira ra te kaipuke ki te koraha, ki te wahi motu ke: a, no ka rongo te mano, ka aru i a ia ra uta i roto i nga pa.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

A ka puta atu a Ihu, ka kite i te huihuinga nui, ka aroha ia ki a ratou, a whakaorangia ana e ia o ratou turoro.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.

A, no ka ahiahi, ka haere atu ana akonga ki a ia, ka mea, He wahi koraha tenei, kua heke noa atu te ra; tonoa atu te mano, kia haere ai ratou ki nga kainga ki te hoko kai ma ratou.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

Ano ra ko Ihu ki a ratou, Kahore he mea e haere ai ratou; ma koutou e hoatu he kai ma ratou.

17 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

Ka mea ratou ki a ia, Heoi ano a matou i konei, e rima nga taro, e rua hoki nga ika.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

Na ka mea ia, Mauria mai ki konei ki ahau.

19 Т огава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

Na ka mea ia ki te mano kia noho ki runga i te tarutaru, ka mau i nga taro e rima, i nga ika hoki e rua, ka titiro ki runga ki te rangi, ka whakapai, ka whawhati, a hoatu ana e ia nga taro ki nga akonga, a na nga akonga ki te mano.

20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

A kai katoa ana ratou, a ka makona: a kotahi tekau ma rua nga kete i kohia ake e ratou, ki tonu i nga whatiwhatinga i toe.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Ko te hunga i kai ra me te mea e rima mano nga tane, haunga nga wahine me nga tamariki.

22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

Na akiaki tonu a Ihu i ana akonga kia eke ki te kaipuke, kia whakawhiti i mua i a ia ki tawahi, i a ia e tuku ana i nga mano kia haere.

23 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

A, ka oti te mano te tuku, ka kake ia ki runga ki te maunga ki te wahi motu ke ki te inoi: na kua ahiahi, a ko ia anake i reira.

24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

Na, tera te kaipuke te akina ra e te ngaru i waenga moana: i he hoki te hau.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

A i te wha o nga mataaratanga o te po ka haere a Ihu ki a ratou, i haere maori i runga i te moana.

26 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

A, i te kitenga o nga akonga i a ia e haere ana i runga i te moana, ka ihiihi, ka mea, He wairua; ka aue i te wehi.

27 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

Na kua hohoro te korero a Ihu ki a ratou, te mea, Kia manawanui, ko ahau tenei; aua e wehi.

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

Na ka whakahoki a Pita ki a ia, ka mea, E te Ariki, ki te mea ko koe tena, kiia mai ahau kia haere atu ki a koe i runga i te wai.

29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

Na ka mea ia, Haere mai. A ka marere atu a Pita i te kaipuke, ka haere i runga i te wai, kia tae ai ki a Ihu.

30 Н о като виждаше вятърът, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

Otira ka kite ia i te hau e kaha ana, ka wehi; a ka timata te totohu, ka karanga ake, ka mea, Ahau, e te Ariki, whakaorangia.

31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

Hohoro tonu te totoro o te ringa o Ihu, ka hopu i a ia, ka mea ki a ia, E te tangata whakapono iti, he aha koe i ngakau rua ai?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

Ano ka eke raua ki te kaipuke, mutu pu te hau.

33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

Na ka haere mai te hunga i runga i te kaipuke, ka koropiko ki a ia, ka mea, He pono ko te Tama koe a te Atua.

34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

A, i to ratou whitinga atu, ka tae ki te whenua o Kenehareta.

35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

A, ka mohio nga tangata o taua wahi ki a ia, ka tono tangata puta noa i nga wahi tutata katoa o reira, hei kawe mai i nga turoro katoa ki a ia;

36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

Ka inoi ki a ia kia pa kau ratou ki te taniko o tona kakahu; a ora ake nga tangata katoa i pa.