1 С лед утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

A, no te mutunga o te ngangau, ka karangatia e Paora nga akonga, ka tohutohu i a ratou, ka poroporoaki, a turia atu ana e ia, haere ana ki Makeronia.

2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

A ka haereerea e ia aua wahi, me te whakahau i a ratou ki nga kupu maha, a haere ana ia ki Kariki;

3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

A, ka toru ona marama ki reira, i nga Hurai ano e whakatakoto whakaaro ana mona, i a ia meake rere ki Hiria, ka whakaaro ia kia hoki ma Makeronia.

4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

A i haere tahi i a ia tae noa ki Ahia, a Hopate o Peria, te tama a Piru; a Kaiu o Rerepe; a Timoti hoki ratou ko Tikiku, ko Toropimu o Ahia.

5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

Otira kua haere atu enei i mua, a e tatari mai ana ki a matou i Toroa.

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

Na i te mutunga o nga ra o te taro rewenakore ka rere atu matou i Piripai, a po rima ka tae atu ki a ratou ki Toroa; a e whitu nga ra i noho ai ki reira.

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

Na i te ra tuatahi o te wiki, i te mea kua huihui matou ki te whawhati taro, ka kauwhau a Paora ki a ratou, e mea ana hoki ki te haere i te aonga ake; a ka kumea roatia tana korero a waenganui po ra ano.

8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

A he maha nga rama i te ruma i runga, i te wahi i huihui ai matou.

9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

Na tera tetahi taitamariki, ko Utiku te ingoa, i te matapihi e noho ana, kua tino parangia e te moe: a, ka roa tonu te kauwhau a Paora, na ka pehia rawatia ia e te moe, na ka taka iho i te toru o nga whakapaparanga o nga ruma, tangohia rawatia ak e kua mate.

10 Н о Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Na ka heke iho a Paora, a hinga ana ki runga ki a ia, awhi ana i a ia, ka mea, kei ngangau koutou; kei roto hoki i a ia tona wairua.

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

Na ka kake atu ano ia, ka whawhati taro, ka kai, a ka roa rawa te korero a puao noa, ka haere.

12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

Heoi arahina oratia atu ana e ratou taua taitama, kihai hoki i nohinohi te koa.

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

Na ko matou kua riro i mua ki te kaipuke, a rere ana ki Aho, i mea kia utaina a Paora i reira: nana hoki i whakarite, i mea hoki ko ia me ra uta.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

A ka tutaki ki a matou ki Aho, ka utaina ia, a rere ana matou ki Mitirini.

15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

Rere atu ana matou i reira, a i te aonga ake ka taea te ritenga atu o Kio; ao ake ano ka u ki Hamo a noho ana ki Torokiriuma; ao ake ano ka u ki Miretu.

16 З ащото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

I mea hoki a Paora kia rere i waho ake o Epeha, kei roa ia ki Ahia: i porangi hoki me kore e rokohanga atu ia e te ra o te Petekoha ki Hiruharama.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

Na ka tono tangata atu ia i Miretu ki Epeha, hei tiki i nga kaumatua o te hahi.

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

A, no to ratou taenga mai ki a ia, ka mea ia ki a ratou, E matau ana koutou ki taku tikanga i roto i a koutou i nga ra katoa, no te ra tuatahi iho ano o toku taenga mai ki Ahia,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

Papaku noa iho te ngakau i mahi ai ahau ki te Ariki, he maha ia nga roimata me nga whakamatautau i pa ki ahau, i nga Hurai e whakatakoto whakaaro ana moku:

20 к ак не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,

Kihai i puritia e ahau tetahi o nga mea pai; i whakakitea atu ano ki a koutou, i akona nuitia ki a koutou, i tenei whare, i tenei whare;

21 к ато проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

I kauwhautia hoki ki nga Hurai, ki nga Kariki, te ripeneta whaka te Atua, me te whakapono ki to tatou Ariki, ki a Ihu Karaiti.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

Na, tenei ahau te haere nei ki Hiruharama, he hereherenga na te wairua, kahore hoki e mohio ki nga mea e pa ki ahau i reira:

23 о свен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.

Heoi ano ko ta te Wairua Tapu e whakaatu nei ki ahau i tenei pa, i tenei pa, e mea ana, kei te taria mai ahau e nga mekameka, e nga mate.

24 Н о не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Otira kahore ahau e ihupuku ki te ora, hei painga ki ahau ake, engari kia taea taku e whai nei, me te mahi i homai ki ahau e te Ariki, e Ihu, ara kia whakaaturia te rongopai o te aroha noa o te Atua.

25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

Na e mohio ana tenei ahau, heoi ano kitenga o toku mata e tetahi o koutou, e te hunga i kauwhau haere nei ahau i te rangatiratanga o te Atua i roto i a koutou.

26 З атова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Koia ahau ka mea nei ki a koutou aianei, Kahore oku poke i nga toto o tetahi tangata.

27 з ащото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.

Kihai hoki ahau i manawapa ki te kauwhau i te whakaaro katoa o te Atua ki a koutou.

28 В нимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.

Na kia tupato ki a koutou, ki te kahui katoa ano i meinga ai koutou e te Wairua Tapu hei kaitirotiro, whangaia te hahi a te Atua i hokona nei e ia ki ona ake toto.

29 А з зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

E mohio ana hoki ahau ki tenei ka riro ahau, tera e puta mai ki a koutou he wuruhi nanakia, e kore nei e tohu i te kahui;

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

A ka whakatika ake etahi tangata i roto i a koutou ano, korero ai i nga mea parori ke, hei kukume i nga akonga kia whai i a ratou.

31 З атова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Na reira, kia mataara, kia mahara ano ki nga tau e toru kihai nei ahau i mangere i te po, i te ao, ki te whakatupato i tenei, i tenei o koutou, me te tangi ano ahau.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

Na, tenei ahau, te tuku nei i a koutou ki te Atua, ki te kupu hoki o tona aroha noa, e kaha nei ki te whakatupu ake, ki te hoatu hoki i tetahi wahi ki a koutou i roto i te hunga katoa kua oti te whakatapu.

33 Н икому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.

Kihai i hiahiatia e ahau te hiriwa, te koura, te kakahu ranei, o tetahi.

34 В ие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

E mohio ana ano koutou, na enei ringa i mahi nga mea i matea e ahau, e oku hoa hoki.

35 В ъв всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

I nga mea katoa i hoatu e ahau he tauira ki a koutou, kia penei ta koutou mahi kia atawhaitia ai e koutou te hunga ngoikore, me te mahara ki nga kupu a te Ariki, a Ihu, i mea ra ia, Ko te whakawhiwhi, nui atu te hari i to te whiwhi.

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

I te mutunga o tenei whai kupu ana ka tukua ona turi ki raro, ka inoi tahi ia me ratou katoa.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.

He nui hoki te tangi o te katoa; hinga iho ratou ki runga ki te kaki o Paora, ka kihi i a ia;

38 н аскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

I tino mamae pu hoki ratou i te kupu i mea ai ia, heoi ano to ratou kitenga i tona mata. Na ka arahi ratou i a ia ki te kaipuke.