1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

I muri i tenei ka puaki te mangai o Hopa, a ka kanga e ia tona ra.

2 И ов, проговаряйки, рече: -

Na ka oho a Hopa, ka mea,

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

Kia ngaro te ra i whanau ai ahau, te po i korerotia ai, He tamaroa kei roto i te kopu.

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Waiho taua ra mo te pouri; kaua e tirohia iho e te Atua i runga; kaua hoki e whitingia e te marama.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Kia poke ia i te pouri, i te atarangi hoki o te mate; kia tauria iho e te kapua; kia whakawehia ano hoki e te whakapouritanga o te ra.

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Na ko taua po, kia mau pu i te pouri kerekere: kei honoa ki nga ra o te tau; kei huihuia atu ina taua nga marama.

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Nana, kia mokemoke taua po, kaua te reo koa e uru ki roto.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Kia kanga hoki e te hunga kanga i te ra, e te hunga mohio ki te whakaara rewiatana.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Kia pouri nga whetu o tona kakarauritanga; kia tatari ki te marama, a kahore noa iho; kei kite hoki i te takiritanga ata.

10 З ащото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

Mona kihai i tutaki i nga tatau o te kopu o toku whaea, kihai i huna i te mauiui kei kitea e ahau.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

He aha ahau te mate ai i te kopu? He aha te hemo ai i toku putanga mai i te kopu?

12 З ащо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

He aha i rite wawe ai nga turi moku, me nga u hei ngote maku?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

Me i pena, kua ata takoto ahau, te ai he whakaohooho, moe ana ahau: katahi ahau ka whai okiokinga,

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

I roto i nga kingi, i nga kaiwhakatakoto whakaaro o te whenua i hanga nei i nga wahi mokemoke mo ratou,

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

I roto ranei i nga rangatira whai koura, o ratou nei whare ki tonu i te hiriwa:

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

Kua kahore noa iho ranei, kua pera me te materoto e ngaro nei, me nga kohungahunga kahore nei e kite i te marama.

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

Mutu ake i reira te whakararuraru a te hunga kino; okioki ana i reira te hunga kua mauiui nga uaua.

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

Ata noho ana nga herehere i reira, te rongo i te reo o te kaitukino.

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

Kei reira te iti, te rahi, kahore hoki he rangatira o te pononga.

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

He aha te marama i homai ai ki te tangata kei roto nei i te mate? te ora ki te tangata kua kawa te wairua?

21 К оито копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

E koingo nei ki te mate, heoi kahore noa iho; e keri ana kia taea ia, nui atu i te keri i nga taonga huna.

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

Hari pu ratou, koa ana, ina kitea te urupa.

23 З ащо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

He aha ano te marama i homai ai ki te tangata kua huna nei tona ara, kua oti nei te tutakitaki mai e te Atua?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

Kiano hoki ahau i kai, kua tae mai taku mapu: ano he wai oku hamama e ringihia ana.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

No te mea kua tae mai ki ahau te mea whakawehi e wehi nei ahau; ko taku e pawera nei kua pa ki ahau.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

Kahore oku humarie, kahore oku ata noho, ehara i te mea e okioki ana; na kua puta te raruraru.