1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.
DESPUÉS de esto abrió Job su boca, y maldijo su día.
2 И ов, проговаряйки, рече: -
Y exclamó Job, y dijo:
3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Perezca el día en que yo nací, Y la noche que se dijo: Varón es concebido.
4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Sea aquel día sombrío, Y Dios no cuide de él desde arriba, Ni claridad sobre él resplandezca.
5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Aféenlo tinieblas y sombra de muerte; Repose sobre él nublado, Que lo haga horrible como caliginoso día.
6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Ocupe la oscuridad aquella noche; No sea contada entre los días del año, Ni venga en él número de los meses.
7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Oh si fuere aquella noche solitaria, Que no viniera canción alguna en ella!
8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Maldíganla los que maldicen al día, Los que se aprestan para levantar su llanto.
9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Oscurézcanse las estrellas de su alba; Espere la luz, y no venga, Ni vea los párpados de la mañana:
10 З ащото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Por cuanto no cerró las puertas del vientre donde yo estaba, Ni escondió de mis ojos la miseria.
11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
¿Por qué no morí yo desde la matriz, O fuí traspasado en saliendo del vientre?
12 З ащо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
¿Por qué me previnieron las rodillas? ¿Y para qué las tetas que mamase?
13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Pues que ahora yaciera yo, y reposara; Durmiera, y entonces tuviera reposo,
14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Con los reyes y con los consejeros de la tierra, Que edifican para sí los desiertos;
15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
O con los príncipes que poseían el oro, Que henchían sus casas de plata.
16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
O ¿por qué no fuí escondido como aborto, Como los pequeñitos que nunca vieron luz?
17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Allí los impíos dejan el perturbar, Y allí descansan los de cansadas fuerzas.
18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Allí asimismo reposan los cautivos; No oyen la voz del exactor.
19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Allí están el chico y el grande; Y el siervo libre de su señor.
20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
¿Por qué se da luz al trabajado, Y vida á los de ánimo en amargura,
21 К оито копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
Que esperan la muerte, y ella no llega, Aunque la buscan más que tesoros;
22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Que se alegran sobremanera, Y se gozan, cuando hallan el sepulcro?
23 З ащо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
¿Por qué al hombre que no sabe por donde vaya, Y al cual Dios ha encerrado?
24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Pues antes que mi pan viene mi suspiro; Y mis gemidos corren como aguas.
25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Porque el temor que me espantaba me ha venido, Y hame acontecido lo que temía.
26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
No he tenido paz, no me aseguré, ni me estuve reposado; Vínome no obstante turbación.