1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

Salmo de David, para recordar. JEHOVA, no me reprendas en tu furor, Ni me castigues en tu ira.

2 З ащото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

Porque tus saetas descendieron á mí, Y sobre mí ha caído tu mano.

3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

No hay sanidad en mi carne á causa de tu ira; Ni hay paz en mis huesos á causa de mi pecado.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

Porque mis iniquidades han pasado mi cabeza: Como carga pesada se han agravado sobre mí.

5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

Pudriéronse, corrompiéronse mis llagas, A causa de mi locura.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

Estoy encorvado, estoy humillado en gran manera, Ando enlutado todo el día.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

Porque mis lomos están llenos de irritación, Y no hay sanidad en mi carne.

8 И знемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

Estoy debilitado y molido en gran manera; Bramo á causa de la conmoción de mi corazón.

9 Г осподи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

Señor, delante de ti están todos mis deseos; Y mi suspiro no te es oculto.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

Mi corazón está acongojado, hame dejado mi vigor; Y aun la misma luz de mis ojos no está conmigo.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

Mis amigos y mis compañeros se quitaron de delante de mi plaga; Y mis cercanos se pusieron lejos.

12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

Y los que buscaban mi alma armaron lazos; Y los que procuraban mi mal hablaban iniquidades, Y meditaban fraudes todo el día.

13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

Mas yo, como si fuera sordo no oía; Y estaba como un mudo, que no abre su boca.

14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

Fuí pues como un hombre que no oye, Y que en su boca no tiene reprensiones.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

Porque á ti, oh Jehová, esperé yo: Tú responderás, Jehová Dios mío.

16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

Porque dije: Que no se alegren de mí: Cuando mi pie resbalaba, sobre mí se engrandecían.

17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

Empero yo estoy á pique de claudicar, Y mi dolor está delante de mí continuamente.

18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

Por tanto denunciaré mi maldad; Congojaréme por mi pecado.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

Porque mis enemigos están vivos y fuertes: Y hanse aumentado los que me aborrecen sin causa:

20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

Y pagando mal por bien Me son contrarios, por seguir yo lo bueno.

21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

No me desampares, oh Jehová: Dios mío, no te alejes de mí.

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Apresúrate á ayudarme, Oh Señor, mi salud.