1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

¿Sabes tú el tiempo en que paren las cabras monteses? ¿O miraste tú las ciervas cuando están pariendo?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

¿Contaste tú los meses de su preñez, Y sabes el tiempo cuando han de parir?

3 К огато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

Encórvanse, hacen salir sus hijos, Pasan sus dolores.

4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

Sus hijos están sanos, crecen con el pasto: Salen y no vuelven á ellas.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

¿Quién echó libre al asno montés, y quién soltó sus ataduras?

6 З а кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

Al cual yo puse casa en la soledad, Y sus moradas en lugares estériles.

7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

Búrlase de la multitud de la ciudad: No oye las voces del arriero.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

Lo oculto de los montes es su pasto, Y anda buscando todo lo que está verde.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

¿Querrá el unicornio servirte á ti, Ni quedar á tu pesebre?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¿Atarás tú al unicornio con su coyunda para el surco? ¿Labrará los valles en pos de ti?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¿Confiarás tú en él, por ser grande su fortaleza, Y le fiarás tu labor?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

¿Fiarás de él que te tornará tu simiente, Y que la allegará en tu era?

13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

¿Diste tú hermosas alas al pavo real, O alas y plumas al avestruz?

14 З ащото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

El cual desampara en la tierra sus huevos, Y sobre el polvo los calienta,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

Y olvídase de que los pisará el pie, Y que los quebrará bestia del campo.

16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

Endurécese para con sus hijos, como si no fuesen suyos, No temiendo que su trabajo haya sido en vano:

17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

Porque le privó Dios de sabiduría, Y no le dió inteligencia.

18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

Luego que se levanta en alto, Búrlase del caballo y de su jinete.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

¿Diste tú al caballo la fortaleza? ¿Vestiste tú su cerviz de relincho?

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

¿Le intimidarás tú como á alguna langosta? El resoplido de su nariz es formidable:

21 К опае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

Escarba la tierra, alégrase en su fuerza, Sale al encuentro de las armas:

22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

Hace burla del espanto, y no teme, Ni vuelve el rostro delante de la espada.

23 Т ула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

Contra él suena la aljaba, El hierro de la lanza y de la pica:

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

Y él con ímpetu y furor escarba la tierra, Sin importarle el sonido de la bocina;

25 Щ ом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

Antes como que dice entre los clarines: ­Ea! Y desde lejos huele la batalla, el grito de los capitanes, y la vocería.

26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

¿Vuela el gavilán por tu industria, Y extiende hacia el mediodía sus alas?

27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

¿Se remonta el águila por tu mandamiento, Y pone en alto su nido?

28 Ж ивее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

Ella habita y está en la piedra, En la cumbre del peñasco y de la roca.

29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

Desde allí acecha la comida: Sus ojos observan de muy lejos.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

Sus pollos chupan la sangre: Y donde hubiere cadáveres, allí está.