1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

¶ Knowest thou the time when the mountain goats bring forth? Hast thou observed when the hinds calve?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

Canst thou number the months that they fulfil, and knowest thou the time when they bring forth?

3 К огато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

How they crouch down, they bring forth their young ones, and dismiss their pain.

4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

Their young ones are healthy, they grow up with grain; they go forth and never return unto them again.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

Who freed the wild ass, and who loosed its bands?

6 З а кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

Unto whom I made a house in the wilderness, and his dwellings in the salty land.

7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

He laughs at the multitude of the city, neither does he hearken to the voice of the exactor of tribute.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

The range of the mountains is his pasture, and he searches after every green thing.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

Will the unicorn be willing to serve thee or abide by thy crib?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

Canst thou bind the unicorn with his band in the furrow? Will he harrow the valleys after thee?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

Wilt thou trust him because his strength is great? Or wilt thou leave thy labour to him?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

Wilt thou trust him, that he will bring home thy seed and gather it into thy barn?

13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

¶ Didst thou give beautiful wings unto the peacock, or wings and feathers unto the ostrich?

14 З ащото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

Who leaves her eggs in the earth and warms them in dust

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

and forgets that the foot may crush them or that the wild beast may break them.

16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

She is hardened against her young ones, as though they were not hers, not fearing that her labour is in vain,

17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

because God caused her to forget wisdom and did not give her understanding.

18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

In her time she lifts up herself on high; she scorns the horse and his rider.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

¶ Hast thou given the horse strength? Hast thou clothed his neck with thunder?

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

Canst thou make him leap as a grasshopper? The glory of his nostrils is formidable.

21 К опае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

He paws at the earth and rejoices in his strength; he goes forth to meet the armed men.

22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

He mocks fear and is not afraid; neither does he turn his face from the sword.

23 Т ула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

The quiver rattles against him, the glittering spear and the shield.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

He swallows the ground with fierceness and rage; the sound of the shofar does not trouble him;

25 Щ ом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

for the blasts of the shofar fill him with courage; he smells the battle afar off, the thunder of the princes and the sound of the battle-cry.

26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

¶ Does the hawk fly by thy industry and stretch her wings toward the south?

27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

Does the eagle mount up at thy command and make her nest on high?

28 Ж ивее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

She dwells and abides on the rock upon the crag of the rock and the strong place.

29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

From there she seeks food, and her eyes behold afar off.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

Her young ones suck up the blood; and wherever the slain are, there she is.