1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

¶ Do we begin again to commend ourselves? or do we need, as some others, epistles of commendation to you or letters of commendation from you?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

Ye are our epistle written in our hearts, known and read of all men:

3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът

Forasmuch as ye are manifestly declared to be the epistle of Christ ministered by us, written not with ink, but with the Spirit of the living God; not in tables of stone, but in fleshy tables of the heart.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

And such trust we have through the Christ towards God:

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Not that we are sufficient of ourselves to think anything as of ourselves, but our sufficiency is of God,

6 К ойто ни направи способни като служители на един нов завет,

¶ who also has made us able ministers of the new testament, not of the letter, but of the Spirit; for the letter kills, but the Spirit gives life.

7 Н о, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

But if the ministry of death in the letter engraved in stones was glorious, so that the sons of Israel could not steadfastly behold the face of Moses for the glory of his countenance which glory was to fade away,

8 к ак не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

How shall not the ministry of the Spirit be for greater glory?

9 З ащото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.

For if the ministry of condemnation had glory, much more shall the ministry of righteousness abound in glory.

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

For even that which was so glorious had no glory in this respect, in comparison with the glory that excels.

11 З ащото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

For if that which fades away was glorious, much more shall that which remains be glorious.

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

¶ Seeing then that we have such hope, we speak with great confidence,

13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

And not as Moses, who put a veil over his face, that the sons of Israel could not steadfastly look to the end of that glory which was to fade away:

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.

(And thus their senses became hardened, for until this day remains the same veil not uncovered in the reading of the old testament, which veil is taken away in Christ.

15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,

But even unto this day when Moses is read, the veil is upon their heart.

16 н о когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

Nevertheless when they convert to the Lord, the veil shall be taken away.)

17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.

For the Lord is the Spirit, and where that Spirit of the Lord is, there is liberty.

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

Therefore we all, beholding as in a glass the glory of the Lord with uncovered face, are transformed from glory to glory into the same likeness, even as by the Spirit of the Lord.