1 О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

¶ And he left there and came into the borders of Judaea and behind the Jordan; and the multitude joined him again, and he taught them again as was his custom.

2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?

And the Pharisees came to him and asked him, Is it lawful for a man to put away his wife? tempting him.

3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

And he answered and said unto them, What did Moses command you?

4 О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

And they said, Moses suffered to write a bill of divorce and to put her away.

5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

And Jesus answered and said unto them, For the hardness of your heart he wrote you this commandment.

6 о баче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.

But at the beginning of the creation God made them male and female.

7 З атова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

For this cause shall a man leave his father and his mother and shall join to his wife;

8 и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.

and they that were two shall be made one flesh, so then they are no longer two, but one flesh.

9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

Therefore what God has joined together, let not man separate.

10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

And in the house his disciples asked him again of the same matter.

11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

And he said unto them, Whosoever shall put away his wife and marry another commits adultery against her.

12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

And if the woman shall put away her husband and be married to another, she commits adultery.

13 Т огава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.

¶ And they brought young children to him that he should touch them, and his disciples rebuked those that brought them.

14 Н о Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

And Jesus seeing it, became angry and said unto them, Suffer the little children to come unto me and hinder them not, for of such is the kingdom of God.

15 И стина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

Verily I say unto you, Whosoever shall not receive the kingdom of God as a little child, he shall not enter therein.

16 И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.

And taking them up in his arms and putting his hands upon them, he blessed them.

17 И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¶ And as he was leaving to continue his way, there came one running, who kneeled before him and asked him, Good Master, what shall I do that I may inherit eternal life?

18 А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

And Jesus said unto him, Why dost thou call me good? there is none good but one, that is, God.

19 З наеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."

Thou knowest the commandments: Do not commit adultery, Do not murder, Do not steal, Do not bear false witness, Defraud not, Honour thy father and mother.

20 А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.

And he answered and said unto him, Master, all these I have observed from my youth.

21 А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.

Then Jesus beholding him loved him and said unto him, One thing thou lackest: go, sell all that thou hast and give to the poor, and thou shalt have treasure in heaven; and come, take up the cross, and follow me taking up thy stake (if thy desire is to be perfect).

22 Н о лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

But he, saddened by this word, went away grieved, for he had great possessions.

23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

Then Jesus, looking around, said unto his disciples, How hardly shall those that have riches enter into the kingdom of God!

24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.

And the disciples were astonished at his words. But Jesus answered again and said unto them, Children, how hard is it for those that trust in riches to enter into the kingdom of God!

25 П о-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

It is easier to pass a cable through the eye of a needle than for a rich man to enter into the kingdom of God.

26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

But they were astonished even more, saying in themselves, Who then can save himself?

27 И сус ги погледна и рече: 3а човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

Then Jesus looking upon them said, For men it is impossible, but not for God because all things are possible for God.

28 П етър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

Then Peter began to say unto him, Behold, we have left all and have followed thee.

29 И сус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

And answering him, Jesus said, Verily I say unto you, There is no one that has left house or brethren or sisters or father or mother or wife or children or lands for my sake and the gospel’s

30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят(Или: Век.) вечен живот.

who shall not receive one hundredfold now in this time: houses and brethren and sisters and mothers and children and lands, with persecutions, and in the world to come eternal life.

31 О баче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

But many of the first shall be last; and of the last first.

32 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:

¶ And they were in the way going up to Jerusalem, and Jesus went before them; and they were amazed, and they followed him with fear. Then, taking the twelve aside again, he began to tell them what things would happen unto him,

33 Е то, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на >езичниците;

saying, Behold, we go up to Jerusalem; and the Son of man shall be delivered unto the princes of the priests and unto the scribes, and they shall condemn him to death and shall deliver him to the Gentiles,

34 и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.

and they shall mock him and shall scourge him and shall spit upon him and shall kill him; but the third day he shall rise again.

35 Т огава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

Then James and John, the sons of Zebedee, came unto him, saying, Master, we would that thou should do for us whatever we shall ask.

36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

And he said unto them, What would ye that I should do for you?

37 Т е му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

They said unto him, Grant unto us that we may sit, one at thy right hand and the other at thy left hand in thy glory.

38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Then Jesus said unto them, Ye know not what ye ask; can ye drink the cup that I drink? Or be baptized with the baptism that I am baptized with?

39 Т е Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

And they said unto him, We can. And Jesus said unto them, Ye shall indeed drink the cup that I drink, and of the baptism that I am baptized with ye shall be baptized;

40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

but to sit at my right hand and at my left hand is not mine to give, but it shall be given to those for whom it is prepared.

41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.

And when the ten heard it, they began to be angry against James and John.

42 Н о Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

But Jesus, calling unto them, said unto them, Ye know that those who are seen to be princes among the Gentiles exercise lordship over them, and those that are great among them wield power over them.

43 Н о между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

But it shall not be like this among you, for whosoever desires to make himself great among you shall be your servant;

44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

and whosoever of you that desires to be first shall be slave of all.

45 З ащото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

For even the Son of man came not to be ministered unto, but to serve and to give his life in ransom for many.

46 Д охождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

¶ And so they come to Jericho, and as he went out of Jericho with his disciples and a great multitude, blind Bartimaeus, the son of Timaeus, sat by the highway side begging.

47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

And hearing that it was Jesus of Nazareth, he began to cry out and say, Jesus, thou Son of David, have mercy on me.

48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

And many told him to be silent, but he cried even more, Thou Son of David, have mercy on me.

49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

Then Jesus stood still and commanded him to be called. And they call the blind man, saying unto him, Have confidence, rise; he calls thee.

50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

He, therefore, casting away his garment, rose and came to Jesus.

51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?

And Jesus, answering, said unto him, What wilt thou that I should do unto thee? And the blind man said unto him, Master, that I might receive my sight.

52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

And Jesus said unto him, Go; thy faith has saved thee. And immediately he received his sight and followed Jesus in the way.