1 И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Сенайската пустиня, казвайки:

¶ And the LORD spoke unto Moses in the wilderness of Sinai in the first month of the second year after they were come out of the land of Egypt, saying,

2 Н ека направят израилтяните пасхата на определеното й време.

Let the sons of Israel also keep the passover at its appointed season.

3 Н а четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.

In the fourteenth day of this month, between the two evenings, ye shall keep it in its appointed season; according to all its ordinance and according to all the laws thereof, shall ye keep it.

4 И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.

And Moses spoke unto the sons of Israel that they should keep the passover.

5 Н аправиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.

And they kept the passover on the fourteenth day of the first month between the two evenings in the wilderness of Sinai; according to all that the LORD commanded Moses, so did the sons of Israel.

6 А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха при Моисея и пред Аарона,

And there were certain men, who were defiled by the dead body of a man, that they could not keep the passover on that day; and they came before Moses and before Aaron on that day;

7 и тия мъже рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?

and those men said unto him, We are defiled by the dead body of a man; why are we kept back, that we may not offer an offering of the LORD in his appointed season among the sons of Israel?

8 А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

And Moses said unto them, Wait, and I will hear what the LORD will command concerning you.

9 И Господ говори на Моисея, казвайки:

And the LORD spoke unto Moses, saying,

10 Г овори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;

Speak unto the sons of Israel, saying, If any man of you or of your generations should be unclean by reason of a dead body or be on a journey afar off, yet he shall keep the passover unto the LORD.

11 н ека я направят на четиринадесетия ден на втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

The fourteenth day of the second month, between the two evenings they shall keep it, and eat it with unleavened bread and bitter herbs.

12 д а не оставят от нея до утринта, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.

They shall leave none of it unto the morning, nor break any bone of it; according to all the ordinance of the passover they shall keep it.

13 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.

But the man that is clean and is not on a journey and forbears to keep the passover, that same soul shall be cut off from among his people; because he did not bring the offering of the LORD in his appointed season; that man shall bear his sin.

14 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.

And if a stranger shall sojourn among you and will keep the passover unto the LORD; according to the ordinance of the passover and according to the laws thereof, so shall he do; ye shall have one ordinance, both for the stranger and for the natural of the land.

15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.

¶ And on the day that the tabernacle was raised up, the cloud covered the tabernacle over the tent of the testimony; and in the evening there was upon the tabernacle, as it were, the appearance of fire until the morning.

16 Т ака ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.

So it was always: the cloud covered it, and the appearance of fire by night.

17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.

And when the cloud was taken up from the tabernacle, then after that the sons of Israel journeyed; and in the place where the cloud abode, there the sons of Israel pitched their tents.

18 П о Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

At the commandment of the LORD the sons of Israel journeyed, and at the commandment of the LORD they pitched camp; as long as the cloud abode upon the tabernacle, they rested.

19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;

And when the cloud tarried long upon the tabernacle many days, then the sons of Israel kept the charge of the LORD and did not journey.

20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.

And so it was, when the cloud was a determined number of days upon the tabernacle, according to the commandment of the LORD they camped, and according to the commandment of the LORD they journeyed.

21 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгнаха;

And so it was that when the cloud remained from evening unto the morning, and in the morning the cloud was taken up, then they journeyed; or if it had remained during the day and the cloud was taken up by night, they journeyed.

22 А ко облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.

Or if it was two days or a month or a year that the cloud tarried upon the tabernacle, remaining thereon, the sons of Israel camped and did not journey; but when it was taken up, they journeyed.

23 С поред Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.

At the commandment of the LORD they camped, and at the commandment of the LORD they journeyed, keeping the charge of the LORD, as the LORD had said by the hand of Moses.