1 С ега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

¶ Now, therefore, hear, O Israel, the statutes and the rights which I teach you, for in doing them ye shall live and go in and inherit the land which the LORD God of your fathers gives you.

2 Д а не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.

Ye shall not add unto the word which I command you, neither shall ye diminish anything from it, that ye may keep the commandments of the LORD your God which I command you.

3 О чите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

Your eyes have seen what the LORD did because of Baalpeor; for all the men that followed Baalpeor, the LORD thy God has destroyed them from among you.

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.

But ye that did cleave unto the LORD your God are alive, every one of you this day.

5 Е то, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

Behold, I have taught you statutes and rights, even as the LORD my God commanded me, that ye should do thus in the midst of the land where ye are about to enter in to possess it.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

Keep them, therefore, and do them, for this is your wisdom and your understanding in the sight of the peoples, who shall hear all these statutes and say, Surely this great nation is a wise and understanding people.

7 З ащото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?

For what nation is there so great who has God so nigh unto them, as the LORD our God is in all things that we call upon him for?

8 И ли кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

And what nation is there so great that has statutes and rights so just as all this law, which I set before you this day?

9 С амо внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

Therefore, take heed to thyself and keep thy soul diligently lest thou forget the things which thine eyes have seen and lest they depart from thy heart all the days of thy life, but teach them to thy sons and thy sons’ sons.

10 п редавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.

The day that thou didst stand before the LORD thy God in Horeb, when the LORD said unto me, Gather the people together unto me, and I will make them hear my words that they may learn to fear me all the days that they shall live upon the earth and that they may teach their sons.

11 В ие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

And ye came near and stood under the mountain, and the mountain burned with fire unto the midst of the heavens, with darkness, clouds, and thick darkness.

12 Т огава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.

And the LORD spoke unto you out of the midst of the fire; ye heard the voice of the words, but saw no likeness; only ye heard a voice.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

And he declared unto you his covenant, which he commanded you to perform, the ten words; and he wrote them upon two tables of stone.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

And the LORD commanded me at that time to teach you the statutes and rights that ye might do them in the land which ye are about to enter to possess.

15 П рочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

Diligently guard, therefore, your souls, for ye saw no manner of likeness on the day that the LORD spoke unto you in Horeb out of the midst of the fire,

16 д а не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

lest ye corrupt yourselves and make yourselves a graven image, the similitude of any figure, the likeness of male or female,

17 п одобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

the likeness of any beast that is on the earth, the likeness of any winged fowl that flies in the air,

18 п одобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

the likeness of any animal that moves on the ground, the likeness of any fish that is in the waters beneath the earth,

19 и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

And lest thou lift up thine eyes unto heaven, and when thou seest the sun and the moon and the stars, even all the host of heaven, and should be driven to worship them and serve them because the LORD thy God has conceded them unto all the peoples under all the heavens.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.

But the LORD has taken you and brought you forth out of the iron furnace, even out of Egypt, to be unto him the people of his inheritance, as ye are this day.

21 П ри това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,

Furthermore, the LORD was angry with me for your sakes and swore that I should not go over Jordan and that I should not go in unto that good land, which the LORD thy God gives thee for an inheritance.

22 н о да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

Therefore, I must die in this land and will not pass the Jordan, but ye shall pass and inherit that good land.

23 В нимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

Keep yourselves, do not forget the covenant of the LORD your God, which he established with you, and make yourselves a graven image or the likeness of any thing, which the LORD thy God has forbidden thee.

24 з ащото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

For the LORD thy God is a consuming fire, even a jealous God.

25 К огато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

When thou shalt beget children and grandchildren and ye shall have remained long in the land and shall corrupt yourselves and make a graven image or the likeness of any thing and shall do evil in the sight of the LORD thy God, to provoke him to anger,

26 д нес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

I put heaven and earth as witnesses today that ye shall soon utterly perish from off the land unto which ye pass the Jordan to inherit it; ye shall not prolong your days upon it without being utterly destroyed.

27 Г оспод ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

And the LORD shall scatter you among the peoples, and ye shall be left few in number among the Gentiles, unto whom the LORD shall take you.

28 Т ам ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

And there ye shall serve gods, the work of men’s hands, wood and stone, which neither see, nor hear, nor eat, nor smell.

29 Н о ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

But if from there, thou shalt seek the LORD thy God, thou shalt find him if thou seek him with all thy heart and with all thy soul.

30 К огато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,

When thou art in trouble and all these things are come upon thee, if in the latter days thou shalt turn to the LORD thy God and shalt hear his voice

31 т о, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

(for the LORD thy God is a merciful God), he will not forsake thee, neither destroy thee, nor forget the covenant of thy fathers which he swore unto them.

32 З ащото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

Ask, therefore, now of the days that are past, which were before thee, since the day that God created man upon the earth and ask from the one side of heaven unto the other whether there has been any such thing as this great thing is, or has any other been heard like it?

33 Л юде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

Have a people ever heard the voice of God speaking out of the midst of the fire, as thou hast heard, and lived?

34 И ли предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Or has God assayed to go and take him a nation from the midst of another nation, by trials, by signs and by wonders and by war and by a mighty hand and by a stretched out arm and by great terrors, according to all that the LORD your God did for you in Egypt before your eyes?

35 Н а тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

Unto thee it was shown that thou mightest know that the LORD he is God; there is no one else other than he.

36 З а да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

Out of the heavens he made thee to hear his voice that he might instruct thee, and upon earth he showed thee his great fire, and thou hast heard his words out of the midst of the fire.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

And because he loved thy fathers, therefore, he chose their seed after them and brought thee out in his sight with his mighty power out of Egypt,

38 з а да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

to drive out Gentiles from before thee greater and mightier than thou art, to bring thee in, to give thee their land for an inheritance, as it is this day.

39 П ознай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

Know therefore this day and consider it in thine heart that the LORD is the only God in heaven above and upon the earth beneath; there is no other.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.

Thou shalt keep, therefore, his statutes and his commandments which I command thee this day that it may go well with thee and with thy sons after thee and that thou may prolong thy days upon the land which the LORD thy God gives thee, for ever.

41 Т огава Моисей отдели от града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

¶ Then Moses separated three cities on this side of the Jordan toward the sunrising

42 з а да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

that the manslayer might flee there, who should kill his neighbour unawares and hated him not in times past and that fleeing unto one of these cities he might live:

43 Т е бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.

Namely, Bezer in the wilderness, in the plain country, of the Reubenites, and Ramoth in Gilead, of the Gadites, and Golan in Bashan, of the Manassites.

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

And this is the law which Moses set before the sons of Israel.

45 е то, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

These are the testimonies and the statutes and the rights, which Moses spoke unto the sons of Israel after they came forth out of Egypt,

46 о ттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

on this side of the Jordan, in the valley over against Bethpeor, in the land of Sihon, king of the Amorites, who dwelt at Heshbon, whom Moses and the sons of Israel smote after they were come forth out of Egypt;

47 к ато превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

and they possessed his land and the land of Og, king of Bashan, two kings of the Amorites, who were on this side of the Jordan toward the sunrising.

48 о т Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

From Aroer, which is by the bank of the river Arnon, even unto Mount Sion, which is Hermon,

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

and all the plain on this side of the Jordan eastward, even unto the sea of the plain, under the springs of Pisgah.