1 С ега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

`And now, Israel, hearken unto the statutes, and unto the judgments which I am teaching you to do, so that ye live, and have gone in, and possessed the land which Jehovah God of your fathers is giving to you.

2 Д а не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.

Ye do not add to the word which I am commanding you, nor diminish from it, to keep the commands of Jehovah your God which I am commanding you.

3 О чите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

`Your eyes are seeing that which Jehovah hath done in Baal-Peor, for every man who hath gone after Baal-Peor, Jehovah thy God hath destroyed him from thy midst;

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.

and ye who are cleaving to Jehovah your God, alive, all of you, to-day.

5 Е то, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

`See, I have taught you statutes and judgments, as Jehovah my God hath commanded me -- to do so, in the midst of the land whither ye are going in to possess it;

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

and ye have kept and done (for it your wisdom and your understanding) before the eyes of the peoples who hear all these statutes, and they have said, Only, a people wise and understanding this great nation.

7 З ащото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?

`For which the great nation that hath God near unto it, as Jehovah our God, in all we have called unto him?

8 И ли кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

and which the great nation which hath righteous statutes and judgments according to all this law which I am setting before you to-day?

9 С амо внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

`Only, take heed to thyself, and watch thy soul exceedingly, lest thou forget the things which thine eyes have seen, and lest they turn aside from thy heart, all days of thy life; and thou hast made them known to thy sons, and to thy sons' sons.

10 п редавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.

`The day when thou hast stood before Jehovah thy God in Horeb -- in Jehovah's saying unto me, Assemble to Me the people, and I cause them to hear My words, so that they learn to fear Me all the days that they are alive on the ground, and their sons they teach; --

11 В ие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

and ye draw near and stand under the mountain, and the mountain is burning with fire unto the heart of the heavens -- darkness, cloud, yea, thick darkness:

12 Т огава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.

`And Jehovah speaketh unto you out of the midst of the fire; a voice of words ye are hearing and a similitude ye are not seeing, only a voice;

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

and He declareth to you His covenant, which He hath commanded you to do, the Ten Matters, and He writeth them upon two tables of stone.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

`And me hath Jehovah commanded at that time to teach you statutes and judgments, for your doing them in the land whither ye are passing over to possess it;

15 П рочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

and ye have been very watchful of your souls, for ye have not seen any similitude in the day of Jehovah's speaking unto you in Horeb out of the midst of the fire,

16 д а не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

lest ye do corruptly, and have made to you a graven image, a similitude of any figure, a form of male or female --

17 п одобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

a form of any beast which in the earth -- a form of any winged bird which flieth in the heavens --

18 п одобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

a form of any creeping thing on the ground -- a form of any fish which in the waters under the earth;

19 и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

`And lest thou lift up thine eyes towards the heavens, and hast seen the sun, and the moon, and the stars, all the host of the heavens, and thou hast been forced, and hast bowed thyself to them, and served them, which Jehovah thy God hath apportioned to all the peoples under the whole heavens.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.

`And you hath Jehovah taken, and He is bringing you out from the iron furnace, from Egypt, to be to Him for a people -- an inheritance, as this day.

21 П ри това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,

`And Jehovah hath shewed himself wroth with me because of your words, and sweareth to my not passing over the Jordan, and to my not going in unto the good land which Jehovah thy God is giving to thee -- an inheritance;

22 н о да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

for I am dying in this land; I am not passing over the Jordan, and ye are passing over, and have possessed this good land.

23 В нимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

`Take heed to yourselves, lest ye forget the covenant of Jehovah your God, which He hath made with you, and have made to yourselves a graven image, a similitude of anything which Jehovah thy God hath charged thee:

24 з ащото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

for Jehovah thy God is a fire consuming -- a zealous God.

25 К огато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

`When thou begettest sons and sons' sons, and ye have become old in the land, and have done corruptly, and have made a graven image, a similitude of anything, and have done the evil thing in the eyes of Jehovah, to provoke Him to anger: --

26 д нес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

I have caused to testify against you this day the heavens and the earth, that ye do perish utterly hastily from off the land whither ye are passing over the Jordan to possess it; ye do not prolong days upon it, but are utterly destroyed;

27 Г оспод ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

and Jehovah hath scattered you among the peoples, and ye have been left few in number among the nations, whither Jehovah leadeth you,

28 Т ам ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

and ye have served there gods, work of man's hands, wood and stone, which see not, nor hear, nor eat, nor smell.

29 Н о ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

`And -- ye have sought from thence Jehovah thy God, and hast found, when thou seekest Him with all thy heart, and with all thy soul,

30 К огато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,

in distress to thee, and all these things have found thee, in the latter end of the days, and thou hast turned back unto Jehovah thy God, and hast hearkened to His voice;

31 т о, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

for a merciful God Jehovah thy God; He doth not fail thee, nor destroy thee, nor forget the covenant of thy fathers, which He hath sworn to them.

32 З ащото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

`For, ask, I pray thee, at the former days which have been before thee, from the day that God prepared man on the earth, and from the end of the heavens even unto the end of the heavens, whether there hath been as this great thing -- or hath been heard like it?

33 Л юде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

Hath a people heard the voice of God speaking out of the midst of the fire, as thou hast heard, thou -- and doth live?

34 И ли предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Or hath God tried to go in to take to Himself, a nation from the midst of a nation, by trials, by signs, and by wonders, and by war, and by a strong hand, and by a stretched-out arm, and by great terrors -- according to all that Jehovah your God hath done to you, in Egypt, before your eyes?

35 Н а тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

Thou, thou hast been shewn, to know that Jehovah He God; there is none else besides Him.

36 З а да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

`From the heavens He hath caused thee to hear His voice, to instruct thee, and on earth He hath shewed thee His great fire, and His words thou hast heard out of the midst of the fire.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

`And because that He hath loved thy fathers, He doth also fix on their seed after them, and doth bring thee out, in His presence, by His great power, from Egypt:

38 з а да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

to dispossess nations greater and stronger than thou, from thy presence, to bring thee in to give to thee their land -- an inheritance, as this day.

39 П ознай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

`And thou hast known to-day, and hast turned back unto thy heart, that Jehovah He God, in the heavens above, and on the earth beneath -- there is none else;

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.

and thou hast kept His statutes and His commands which I am commanding thee to-day, so that it is well to thee, and to thy sons after thee, and so that thou prolongest days on the ground which Jehovah thy God is giving to thee -- all the days.'

41 Т огава Моисей отдели от града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

Then Moses separateth three cities beyond the Jordan, towards the sun-rising,

42 з а да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

for the fleeing thither of the man-slayer, who slayeth his neighbour unknowingly, and he is not hating him heretofore, and he hath fled unto one of these cities, and he hath lived:

43 Т е бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.

Bezer, in the wilderness, in the land of the plain, of the Reubenite; and Ramoth, in Gilead, of the Gadite; and Golan, in Bashan, of the Manassahite.

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

And this the law which Moses hath set before the sons of Israel;

45 е то, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

these the testimonies, and the statutes, and the judgments, which Moses hath spoken unto the sons of Israel, in their coming out of Egypt,

46 о ттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

beyond the Jordan, in the valley over-against Beth-Peor, in the land of Sihon, king of the Amorite, who is dwelling in Heshbon, whom Moses and the sons of Israel have smitten, in their coming out of Egypt,

47 к ато превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

and they possess his land, and the land of Og king of Bashan, two kings of the Amorite who beyond the Jordan, the sun-rising;

48 о т Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

from Aroer, which by the edge of the brook Arnon, even unto mount Sion, which Hermon --

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

and all the plain beyond the Jordan eastward, even unto the sea of the plain, under the springs of Pisgah.