1 И Елиу пак проговаряйки рече:

And Elihu answereth and saith:

2 С лушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

Hear, O wise men, my words, And, O knowing ones, give ear to me.

3 З ащото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

For the ear doth try words, And the palate tasteth to eat.

4 Н ека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

Judgment let us choose for ourselves, Let us know among ourselves what good.

5 З ащото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

For Job hath said, `I have been righteous, And God hath turned aside my right,

6 В ъпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

Against my right do I lie? Mortal mine arrow -- without transgression.'

7 К ой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,

Who a man like Job? He drinketh scoffing like water,

8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

And he hath travelled for company With workers of iniquity, So as to go with men of wickedness.

9 З ащото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

For he hath said, `It doth not profit a man, When he delighteth himself with God.'

10 С лушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

Therefore, O men of heart, hearken to me; Far be it from God to do wickedness, And the Mighty to do perverseness:

11 З ащото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

For the work of man he repayeth to him, And according to the path of each He doth cause him to find.

12 Н аистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

Yea, truly, God doth not do wickedly, And the Mighty doth not pervert judgment.

13 К ой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

Who hath inspected for Himself the earth? And who hath placed all the habitable world?

14 А ко прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,

If He doth set on him His heart, His spirit and his breath unto Him He gathereth.

15 Т о ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

Expire doth all flesh together, And man to dust returneth.

16 С ега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

And if understanding, hear this, Give ear to the voice of my words.

17 Щ е властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

Yea, doth one hating justice govern? Or the Most Just dost thou condemn?

18 К ойто казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

Who hath said to a king -- `Worthless,' Unto princes -- `Wicked?'

19 К ойто не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

That hath not accepted the person of princes, Nor hath known the rich before the poor, For a work of His hands all of them.

20 В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават

a moment they die, and at midnight Shake do people, and they pass away, And they remove the mighty without hand.

21 З ащото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

For His eyes on the ways of each, And all his steps He doth see.

22 Н яма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

There is no darkness nor death-shade, For workers of iniquity to be hidden there;

23 П онеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

For He doth not suffer man any more, To go unto God in judgment,

24 Б ез дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

He breaketh the mighty -- no searching! And He appointeth others in their stead.

25 П рочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

Therefore He knoweth their works, And He hath overturned by night, And they are bruised.

26 У дря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,

As wicked He hath stricken them, In the place of beholders.

27 П онеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

Because that against right They have turned aside from after Him, And none of His ways have considered wisely,

28 Т ака че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

To cause to come in unto Him The cry of the poor, And the cry of the afflicted He heareth.

29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек, -

And He giveth rest, and who maketh wrong? And hideth the face, and who beholdeth it? And in reference to a nation and to a man, the same.

30 З а да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

From the reigning of a profane man, From the snares of a people;

31 З ащото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;

For unto God hath any said: `I have taken away, I do not corruptly,

32 К аквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

Besides I see, shew Thou me, If iniquity I have done -- I do not add?'

33 Т о трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

By thee doth He recompense, That thou hast refused -- That thou dost choose, and not I? And what thou hast known, speak.

34 Р азумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

Let men of heart say to me, And a wise man is hearkening to me.

35 И ов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

Job -- not with knowledge doth he speak, And his words not with wisdom.

36 Ж еланието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

My Father! let Job be tried -- unto victory, Because of answers for men of iniquity,

37 З ащото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.

For he doth add to his sin, Transgression among us he vomiteth, And multiplieth his sayings to God.