1 О баче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

And I decided this to myself, not again to come in sorrow unto you,

2 З ащото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

for if I make you sorry, then who is he who is making me glad, except he who is made sorry by me?

3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

and I wrote to you this same thing, that having come, I may not have sorrow from them of whom it behoved me to have joy, having confidence in you all, that my joy is of you all,

4 З ащото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

for out of much tribulation and pressure of heart I wrote to you through many tears, not that ye might be made sorry, but that ye might know the love that I have more abundantly toward you.

5 Н о ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

And if any one hath caused sorrow, he hath not caused sorrow to me, but in part, that I may not burden you all;

6 З а такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

sufficient to such a one is this punishment, that by the more part,

7 т ака че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

so that, on the contrary, rather for you to forgive and to comfort, lest by over abundant sorrow such a one may be swallowed up;

8 З атова ви моля да го уверите в любовта си към него.

wherefore, I call upon you to confirm love to him,

9 П онеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

for, for this also did I write, that I might know the proof of you, whether in regard to all things ye are obedient.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

And to whom ye forgive anything -- I also; for I also, if I have forgiven anything, to whom I have forgiven, because of you -- in the person of Christ --

11 д а не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

that we may not be over-reached by the Adversary, for of his devices we are not ignorant.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

And having come to Troas for the good news of the Christ, and a door to me having been opened in the Lord,

13 д ухът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

I have not had rest to my spirit, on my not finding Titus my brother, but having taken leave of them, I went forth to Macedonia;

14 Н о благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

and to God thanks, who at all times is leading us in triumph in the Christ, and the fragrance of His knowledge He is manifesting through us in every place,

15 З ащото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

because of Christ a sweet fragrance we are to God, in those being saved, and in those being lost;

16 Н а едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

to the one, indeed, a fragrance of death to death, and to the other, a fragrance of life to life; and for these things who is sufficient?

17 Н ие сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

for we are not as the many, adulterating the word of God, but as of sincerity -- but as of God; in the presence of God, in Christ we do speak.