1 В секи човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

Let every soul to the higher authorities be subject, for there is no authority except from God, and the authorities existing are appointed by God,

2 З атова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

so that he who is setting himself against the authority, against God's ordinance hath resisted; and those resisting, to themselves shall receive judgment.

3 З ащото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

For those ruling are not a terror to the good works, but to the evil; and dost thou wish not to be afraid of the authority? that which is good be doing, and thou shalt have praise from it,

4 п онеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.

for of God it is a ministrant to thee for good; and if that which is evil thou mayest do, be fearing, for not in vain doth it bear the sword; for of God it is a ministrant, an avenger for wrath to him who is doing that which is evil.

5 З атова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

Wherefore it is necessary to be subject, not only because of the wrath, but also because of the conscience,

6 П онеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

for because of this also pay ye tribute; for servants of God they are, on this very thing attending continually;

7 О тдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

render, therefore, to all dues; to whom tribute, the tribute; to whom custom, the custom; to whom fear, the fear; to whom honour, the honour.

8 Н е оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

To no one owe anything, except to love one another; for he who is loving the other -- law he hath fulfilled,

9 П онеже <заповедите>: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

for, `Thou shalt not commit adultery, Thou shalt do no murder, Thou shalt not steal, Thou shalt not bear false testimony, Thou shalt not covet;' and if there is any other command, in this word it is summed up, in this: `Thou shalt love thy neighbor as thyself;'

10 Л юбовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

the love to the neighbor doth work no ill; the love, therefore, the fulness of law.

11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

And this, knowing the time, that for us, the hour already to be aroused out of sleep, for now nearer our salvation than when we did believe;

12 Н ощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

the night did advance, and the day came nigh; let us lay aside, therefore, the works of the darkness, and let us put on the armour of the light;

13 К акто в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

as in day-time, let us walk becomingly; not in revellings and drunkennesses, not in chamberings and lasciviousnesses, not in strife and emulation;

14 Н о облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

but put ye on the Lord Jesus Christ, and for the flesh take no forethought -- for desires.