1 Е то, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

Lo, all -- hath mine eye seen, Heard hath mine ear, and it attendeth to it.

2 К оето знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

According to your knowledge I have known -- also I. I am not fallen more than you.

3 Н о аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

Yet I for the Mighty One do speak, And to argue for God I delight.

4 З ащото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

And yet, ye forgers of falsehood, Physicians of nought -- all of you,

5 Д ано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

O that ye would keep perfectly silent, And it would be to you for wisdom.

6 С лушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

Hear, I pray you, my argument, And to the pleadings of my lips attend,

7 З аради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

For God do ye speak perverseness? And for Him do ye speak deceit?

8 З аради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

His face do ye accept, if for God ye strive?

9 Д обро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

Is good that He doth search you, If, as one mocketh at a man, ye mock at Him?

10 Т ой непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

He doth surely reprove you, if in secret ye accept faces.

11 В еличието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

Doth not His excellency terrify you? And His dread fall upon you?

12 В ашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

Your remembrances similes of ashes, For high places of clay your heights.

13 М лъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

Keep silent from me, and I speak, And pass over me doth what?

14 К аквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

Wherefore do I take my flesh in my teeth? And my soul put in my hand?

15 А ко и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

Lo, He doth slay me -- I wait not! Only, my ways unto His face I argue.

16 Д аже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

Also -- He to me for salvation, For the profane cometh not before Him.

17 П ослушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

Hear ye diligently my word, And my declaration with your ears.

18 Е то сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

Lo, I pray you, I have set in order the cause, I have known that I am righteous.

19 К ой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

Who he that doth strive with me? For now I keep silent and gasp.

20 С амо две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

Only two things, O God, do with me: Then from Thy face I am not hidden.

21 Н е отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

Thy hand put far off from me, And Thy terror let not terrify me.

22 Т огава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

And call Thou, and I -- I answer, Or -- I speak, and answer Thou me.

23 К олко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

How many iniquities and sins have I? My transgression and my sin let me know.

24 З ащо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

Why dost Thou hide Thy face? And reckonest me for an enemy to Thee?

25 Щ е изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

A leaf driven away dost Thou terrify? And the dry stubble dost Thou pursue?

26 З ащо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

For Thou writest against me bitter things, And causest me to possess iniquities of my youth:

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

And puttest in the stocks my feet, And observest all my paths, On the roots of my feet Thou settest a print,

28 П ри все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

And he, as a rotten thing, weareth away, As a garment hath a moth consumed him.