1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Every wise woman hath builded her house, And the foolish with her hands breaketh it down.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

Whoso is walking in his uprightness is fearing Jehovah, And the perverted his ways is despising Him.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

In the mouth of a fool a rod of pride, And the lips of the wise preserve them.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Without oxen a stall clean, And great the increase by the power of the ox.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

A faithful witness lieth not, And a false witness breatheth out lies.

6 П рисмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

A scorner hath sought wisdom, and it is not, And knowledge to the intelligent easy.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Go from before a foolish man, Or thou hast not known the lips of knowledge.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

The wisdom of the prudent to understand his way, And the folly of fools deceit.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

Fools mock at a guilt-offering, And among the upright -- a pleasing thing.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

The heart knoweth its own bitterness, And with its joy a stranger doth not intermeddle.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

The house of the wicked is destroyed, And the tent of the upright flourisheth.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

There is a way -- right before a man, And its latter end ways of death.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Even in laughter is the heart pained, And the latter end of joy affliction.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

From his ways is the backslider in heart filled, And a good man -- from his fruits.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

The simple giveth credence to everything, And the prudent attendeth to his step.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

The wise is fearing and turning from evil, And a fool is transgressing and is confident.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

Whoso is short of temper doth folly, And a man of wicked devices is hated.

18 Б езумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

The simple have inherited folly, And the prudent are crowned knowledge.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

The evil have bowed down before the good, And the wicked at the gates of the righteous.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

Even of his neighbour is the poor hated, And those loving the rich many.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Whoso is despising his neighbour sinneth, Whoso is favouring the humble, O his happiness.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

Do not they err who are devising evil? And kindness and truth to those devising good,

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

In all labour there is advantage, And a thing of the lips only to want.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

The crown of the wise is their wealth, The folly of fools folly.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

A true witness is delivering souls, And a deceitful one breatheth out lies.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

In the fear of Jehovah strong confidence, And to His sons there is a refuge.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

The fear of Jehovah a fountain of life, To turn aside from snares of death.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

In the multitude of a people the honour of a king, And in lack of people the ruin of a prince.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

Whoso is slow to anger of great understanding, And whoso is short in temper is exalting folly.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

A healed heart life to the flesh, And rottenness to the bones envy.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

An oppressor of the poor reproacheth his Maker, And whoso is honouring Him Is favouring the needy.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

In his wickedness is the wicked driven away, And trustful in his death the righteous.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

In the heart of the intelligent wisdom doth rest. And in the midst of fools it is known.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

Righteousness exalteth a nation, And the goodliness of peoples a sin-offering.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

The favour of a king to a wise servant, And an object of his wrath is one causing shame!