1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

¶ La mujer sabia edifica su casa; mas la loca con sus manos la derriba.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

¶ El que camina en su rectitud teme al SEÑOR; mas el pervertido en sus caminos lo menosprecia.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

¶ En la boca del loco está la vara de la soberbia; mas los labios de los sabios los guardarán.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

¶ Sin bueyes el alfolí está limpio; mas por la fuerza del buey hay abundancia de pan.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

¶ El testigo verdadero no mentirá; mas el testigo falso hablará mentiras.

6 П рисмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

¶ El burlador buscó la sabiduría, y no la halló; mas la sabiduría al hombre entendido viene fácil.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

¶ Vete de delante del hombre loco, pues no le conociste labios de ciencia.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

¶ La sabiduría del cuerdo es entender su camino; mas la locura de los locos es engaño.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

¶ Los locos se burlan del pecado; mas entre los rectos hay amor.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¶ El corazón conoce la amargura de su alma; y extraño no se entremeterá en su alegría.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¶ La casa de los impíos será asolada; mas la tienda de los rectos florecerá.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¶ Hay camino que al hombre parece derecho; pero su fin es camino de muerte.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¶ Aun en la risa el burlador tendrá dolor en el corazón; y el término de aquella alegría es congoja.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

¶ De sus caminos será harto el desviado de corazón; y el hombre de bien será apartado de él.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¶ El simple cree a toda palabra; mas el entendido entiende sus pasos.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¶ El sabio teme, y se aparta del mal; mas el loco se arrebata, y confía.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¶ El que presto se enoja, hará locura; y el hombre malicioso será aborrecido.

18 Б езумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¶ Los simples heredarán la locura; mas los cuerdos se coronarán de sabiduría.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

¶ Los malos se inclinarán delante de los buenos, y los impíos a las puertas del justo.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

¶ El pobre es odioso aun a su amigo; pero muchos son los que aman al rico.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

¶ El pecador menosprecia a su prójimo; mas el que tiene misericordia de los pobres, es bienaventurado.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

¶ ¿No yerran los que piensan mal? Pero los que piensan bien alcanzarán misericordia y verdad.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

¶ En toda labor hay fruto; mas el hablar y no hacer, empobrece.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

¶ La corona de los sabios es su sabiduría; mas lo que distingue a los locos es su locura.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

¶ El testigo verdadero libra las almas; mas el engañoso hablará mentiras.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

¶ En el temor del SEÑOR está la fuerte confianza; y allí sus hijos tendrán esperanza.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

¶ El temor del SEÑOR es manantial de vida, para ser apartado de los lazos de la muerte.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

¶ En la multitud del pueblo está la gloria del rey; y en la falta del pueblo la flaqueza del príncipe.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

¶ El que tarde se aíra, es grande de inteligencia; mas el corto de espíritu engrandece la locura.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

¶ El corazón apacible es vida a la carne; mas la envidia, pudrimiento de huesos.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

¶ El que oprime al pobre, afrenta a su Hacedor; mas el que tiene misericordia del pobre, lo honra.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

¶ Por su maldad será lanzado el impío; mas el justo en su muerte tiene esperanza.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

¶ En el corazón del cuerdo reposará la sabiduría; y es dado a conocer en medio de los locos.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

¶ La justicia engrandece un pueblo; mas el pecado es afrenta de las naciones.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

¶ La benevolencia del rey es para con el siervo entendido; mas su enojo contra el que lo avergüenza.