1 ( По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

¶ Venid, alegrémonos en el SEÑOR; cantemos con júbilo a la roca de nuestra salud.

2 Д а застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Lleguemos ante su presencia con alabanza; cantemos a El con júbilo.

3 З ащото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

Porque el SEÑOR es Dios grande; y Rey grande sobre todos los dioses.

4 В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

Porque en su mano están las profundidades de la tierra, y las alturas de los montes son suyas.

5 Н егово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

Suyo también el mar, pues él lo hizo; y sus manos formaron la tierra seca.

6 Д ойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Venid, postrémonos y adoremos; arrodillémonos delante del SEÑOR nuestro hacedor.

7 З ащото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

¶ Porque él es nuestro Dios; y nosotros el pueblo de su prado, y ovejas de su mano. Si hoy oyereis su voz,

8 Н е закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

no endurezcáis vuestro corazón como en Meriba, como el día de Masá en el desierto;

9 К огато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

donde me tentaron vuestros padres, me probaron, y vieron mi obra.

10 Ч етиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

Cuarenta años combatí con la nación, y dije: Pueblo es que yerra de corazón, que no han conocido mis caminos.

11 З атова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

Por tanto yo juré en mi furor: No entrarán en mi reposo.