1 ( По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

¶ Bendice, alma mía, al SEÑOR. SEÑOR, Dios mío, mucho te has engrandecido; de gloria y de hermosura te has vestido.

2 Т и, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

El que se cubre de luz como de vestidura, que extiende los cielos como una cortina;

3 К ойто устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

que establece sus aposentos entre las aguas; el que pone las nubes por su carroza, el que anda sobre las alas del viento;

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

el que hace a sus ángeles espíritus, sus ministros fuego flameante.

5 К ойто си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

El fundó la tierra sobre sus basas; no se moverá por ningún siglo.

6 П окрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

Con el abismo, como con vestido, la cubriste; sobre los montes estaban las aguas.

7 О т Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

A tu reprensión huyeron; por el sonido de tu trueno se apresuraron;

8 И здигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

salieron los montes, descendieron por los valles a este lugar que tú les fundaste.

9 П оложил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Les pusiste término, el cual no traspasarán; ni volverán a cubrir la tierra.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

¶ Tú eres el que envías las fuentes por los arroyos; van entre los montes.

11 Н апояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

Abrevan a todas las bestias del campo; quebrantan su sed los asnos salvajes.

12 П ри тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

Junto a aquellos habitan las aves de los cielos; entre las hojas dan voces.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

El que riega los montes desde sus aposentos; del fruto de sus obras se sacia la tierra.

14 П равиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

El que hace producir el heno para las bestias, y la hierba para el servicio del hombre; sacando el pan de la tierra.

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

Y el vino que alegra el corazón del hombre; haciendo relumbrar el rostro con el aceite, y el pan que sustenta el corazón del hombre.

16 В еликолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

Se sacian los árboles del SEÑOR, los cedros del Líbano que él plantó.

17 Г дето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

Para que allí aniden las aves; en las hayas tiene su casa la cigüeña.

18 В исоките планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

Los montes altos para las cabras monteses; las peñas, madrigueras para los conejos.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

¶ Hizo la luna para los tiempos; el sol conoció su occidente.

20 С пущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Pones las tinieblas, y es la noche; en ella corren todas las bestias del monte.

21 Л ъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

Los leoncillos braman a la presa, y para buscar de Dios su comida.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

Sale el sol, se recogen, y se echan en sus cuevas.

23 Ч овек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

Sale el hombre a su hacienda, y a su labranza hasta la tarde.

24 К олко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

¡Cuán innumerables son tus obras, oh SEÑOR! Hiciste todas ellas con sabiduría; la tierra está llena de tu posesión.

25 Е то голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

Asimismo este gran mar y ancho de términos; allí hay peces sin número, animales pequeños y grandes.

26 Т ам плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

Allí andan navíos; allí este leviatán que hiciste para que jugara en él.

27 В сички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

Todos ellos esperan a ti, para que les des su comida a su tiempo.

28 К аквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

Les das, recogen; abres tu mano, se sacian de bien.

29 С криеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

Escondes tu rostro, se turban; les quitas el espíritu, dejan de ser, y se tornan en su polvo.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Envías tu espíritu, se crean; y renuevas la faz de la tierra.

31 Н ека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

¶ Sea la gloria al SEÑOR para siempre; alégrese SEÑOR en sus obras;

32 К ойто, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

el cual mira a la tierra, y ella tiembla; toca en los montes, y humean.

33 Щ е пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

Al SEÑOR cantaré en mi vida; a mi Dios diré salmos mientras viviere.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

Me será suave hablar de él; yo me alegraré en el SEÑOR.

35 Н ека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.

Sean consumidos de la tierra los pecadores, y los impíos dejen de ser. Bendice, alma mía, al SEÑOR. Alelu-JAH (Alabemos al SEÑOR).