1 ( По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

Benedici, anima mia, l'Eterno! O Eterno, mio DIO, tu sei sommamente grande; sei vestito di splendore e di maestà.

2 Т и, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

Egli ti avvolge di luce come di un manto e distende i cieli come una tenda;

3 К ойто устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

egli costruisce sulle acque le sue alte stanze, fa delle nubi il suo carro e cammina sulle ali del vento.

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

Fa dei venti i suoi messaggeri e una fiamma di fuoco i suoi ministri.

5 К ойто си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

Egli ha fondato la terra sulle sue basi; essa non sarà mai smossa in eterno,

6 П окрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

Tu l'avevi coperta dell'abisso come di una veste; le acque si erano fermate sui monti.

7 О т Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

Al tuo rimprovero esse fuggirono, alla voce del tuo tuono si allontanarono in fretta.

8 И здигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

I monti sorsero e le valli si abbassarono nel luogo che tu avevi fissato per loro.

9 П оложил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Tu hai posto alle acque un limite da non oltrepassare; esse non torneranno a coprire la terra.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

Egli fa scaturire sorgenti nelle valli; esse scorrono fra le montagne

11 Н апояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

e danno da bere a tutte le bestie della campagna; gli onagri vi estinguono la loro sete.

12 П ри тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

Accanto ad esse fanno dimora gli uccelli del cielo; fra le fronde elevano il loro canto.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

Dalle sue stanze superiori egli dà acqua ai monti; la terra è saziata col frutto delle tue opere.

14 П равиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

Egli fa crescere l'erba per il bestiame e la vegetazione per il servizio dell'uomo, facendo uscire dalla terra il suo nutrimento,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

e il vino che rallegra il cuore dell'uomo, l'olio che fa brillare il suo volto e il pane che dà forza al cuore dell'uomo.

16 В еликолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

Vengono cosí saziati gli alberi dell'Eterno e i cedri del Libano che egli ha piantato;

17 Г дето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

là fanno il loro nido gli uccelli, mentre la cicogna fa dei cipressi la sua dimora.

18 В исоките планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

Gli alti monti sono per i camosci; le rocce sono rifugio dei conigli.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

Egli ha fatto la luna per le stagioni; il sole conosce l'ora del suo tramonto.

20 С пущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Tu mandi le tenebre e si fa notte; in essa vanno attorno tutte le bestie della foresta.

21 Л ъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

I leoncelli ruggiscono in cerca di preda e chiedono a DIO il loro pasto.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

Ma, quando sorge il sole, essi si ritirano e rimangono nelle loro tane.

23 Ч овек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

Allora l'uomo esce alla sua opera e al suo lavoro fino alla sera.

24 К олко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

Quanto numerose sono le tue opere, o Eterno! Tu le hai fatte tutte con sapienza; la terra è piena delle tue ricchezze.

25 Е то голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

Ecco il mare, grande e spazioso, che brulica di innumerevoli creature;

26 Т ам плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

percorrono le navi e il Leviathan che tu hai formato per scherzare in esso.

27 В сички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

Tutti si aspettano da te che tu dia loro il cibo a suo tempo,

28 К аквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

Tu lo provvedi loro ed essi lo raccolgono; tu apri la mano e sono saziati di beni.

29 С криеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

Tu nascondi la tua faccia, ed essi sono smarriti; tu ritiri il loro spirito, ed essi muoiono ritornando nella loro polvere.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Tu mandi il tuo spirito, ed essi sono creati, e tu rinnovi la faccia della terra.

31 Н ека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

La gloria dell'Eterno duri per sempre; si allieti l'Eterno nelle sue opere;

32 К ойто, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

egli guarda alla terra ed essa trema; egli tocca i monti ed essi fumano.

33 Щ е пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

Io canterò all'Eterno finché avrò vita; canterò le lodi al mio DIO finché esisterò.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

Possa la mia meditazione essergli gradita; io mi rallegrerò nell'Eterno.

35 Н ека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.

Scompaiano i peccatori dalla terra e gli empi non siano piú. Anima mia, benedici l'Eterno! Alleluia.