1 ( По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

Anima mia, benedici il Signore! Signore, mio Dio, tu sei veramente grande; sei vestito di splendore e di maestà.

2 Т и, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

Egli si avvolge di luce come di una veste; stende i cieli come una tenda;

3 К ойто устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

egli costruisce le sue alte stanze sulle acque; fa delle nuvole il suo carro, avanza sulle ali del vento;

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

fa dei venti i suoi messaggeri, delle fiamme di fuoco i suoi ministri.

5 К ойто си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

Egli ha fondato la terra sulle sue basi: essa non vacillerà mai.

6 П окрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

Tu l’avevi coperta dell’oceano come di una veste, le acque si erano fermate sui monti.

7 О т Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

Alla tua minaccia esse si ritirarono, al fragore del tuo tuono fuggirono spaventate,

8 И здигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

scavalcarono i monti, discesero per le vallate fino al luogo che tu avevi fissato per loro.

9 П оложил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Tu hai posto alle acque un limite che non oltrepasseranno; esse non torneranno a coprire la terra.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

Egli fa scaturire fonti nelle valli ed esse scorrono tra le montagne;

11 Н апояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

abbeverano tutte le bestie della campagna, gli asini selvatici vi si dissetano.

12 П ри тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

Vicino a loro si posano gli uccelli del cielo; tra le fronde fanno udire la loro voce.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

Egli annaffia i monti dall’alto delle sue stanze; la terra è saziata con il frutto delle tue opere.

14 П равиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

Egli fa germogliare l’erba per il bestiame, le piante per il servizio dell’uomo; fa uscire dalla terra il nutrimento:

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

il vino che rallegra il cuore dell’uomo, l’olio che gli fa risplendere il volto e il pane che sostenta il cuore dei mortali.

16 В еликолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

Si saziano gli alberi del Signore, i cedri del Libano che egli ha piantati.

17 Г дето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

Gli uccelli vi fanno i loro nidi; la cicogna fa dei cipressi la sua dimora;

18 В исоките планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

le alte montagne sono per i camosci, le rocce sono rifugio per gli iraci.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

Egli ha fatto la luna per stabilire le stagioni; il sole conosce l’ora del suo tramonto.

20 С пущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Tu mandi le tenebre e si fa notte; in essa si muovono tutte le bestie della foresta.

21 Л ъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

I leoncelli ruggiscono in cerca di preda e chiedono a Dio il loro cibo.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

Sorge il sole ed essi rientrano, si accovacciano nelle loro tane.

23 Ч овек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

L’uomo esce all’opera sua e al suo lavoro fino alla sera.

24 К олко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

Quanto sono numerose le tue opere, Signore! Tu le hai fatte tutte con sapienza; la terra è piena delle tue ricchezze.

25 Е то голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

Ecco il mare, grande e immenso, dove si muovono creature innumerevoli, animali piccoli e grandi.

26 Т ам плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

Là viaggiano le navi e là nuota il leviatano, che hai creato perché vi si diverta.

27 В сички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

Tutti quanti sperano in te perché tu dia loro il cibo a suo tempo.

28 К аквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

Tu lo dai loro ed essi lo raccolgono; tu apri la mano e sono saziati di beni.

29 С криеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

Tu nascondi la tua faccia e sono smarriti; tu ritiri il loro fiato e muoiono, ritornano nella loro polvere.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Tu mandi il tuo Spirito e sono creati, e tu rinnovi la faccia della terra.

31 Н ека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

Duri per sempre la gloria del Signore, gioisca il Signore delle sue opere!

32 К ойто, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

Egli guarda la terra ed essa trema; egli tocca i monti ed essi fumano.

33 Щ е пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

Canterò al Signore finché avrò vita; salmeggerò al mio Dio finché esisterò.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

Possa la mia meditazione essergli gradita! Io esulterò nel Signore.

35 Н ека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.

Spariscano i peccatori dalla terra e gli empi non siano più! Anima mia, benedici il Signore. Alleluia.