1 К ойто обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

Chi ama la correzione ama la scienza, ma chi odia la riprensione è uno stupido.

2 Д обрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.

L’uomo buono ottiene il favore del Signore, ma il Signore condanna l’uomo pieno di malizia.

3 Ч овек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

L’uomo non diventa stabile con l’iniquità, ma la radice dei giusti non sarà mai smossa.

4 Д обродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.

La donna virtuosa è la corona del marito, ma quella che fa vergogna gli è un tarlo nelle ossa.

5 М ислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

I pensieri dei giusti sono equità, ma i disegni degli empi sono frode.

6 Д умите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

Le parole degli empi insidiano la vita, ma la bocca degli uomini retti procura la liberazione.

7 Н ечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

Gli empi, una volta rovesciati, non sono più, ma la casa dei giusti rimane in piedi.

8 Ч овек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

L’uomo è lodato in proporzione al suo senno, ma chi ha il cuore pervertito sarà disprezzato.

9 П о-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.

È meglio essere in umile stato e avere un servo, che fare il borioso e mancar di pane.

10 П раведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

Il giusto ha cura della vita del suo bestiame, ma il cuore degli empi è crudele.

11 К ойто обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.

Chi coltiva la sua terra avrà pane da saziarsi, ma chi va dietro ai fannulloni è privo di senno.

12 Н ечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.

L’empio agogna la preda dei malvagi, ma la radice dei giusti porta il suo frutto.

13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

Nel peccato delle labbra sta un’insidia funesta, ma il giusto sfuggirà a tale afflizione.

14 О т плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

Per il frutto della sua bocca l’uomo è saziato di beni, e a ognuno è reso secondo l’opera delle sue mani.

15 П ътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

La via dello stolto è diritta ai suoi occhi, ma chi ascolta i consigli è saggio.

16 Б езумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

Lo stolto lascia scorgere subito il suo cruccio, ma chi dissimula un affronto è uomo prudente.

17 К ойто диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

Chi dice la verità proclama ciò che è giusto, ma il falso testimone parla con inganno.

18 Н амират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,

C’è chi, parlando senza riflettere, trafigge come spada, ma la lingua dei saggi procura guarigione.

19 У стните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.

Il labbro veritiero è stabile per sempre, ma la lingua bugiarda non dura che un istante.

20 И змама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

L’inganno è nel cuore di chi trama il male, ma per chi nutre propositi di pace c’è gioia.

21 Н икаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.

Nessun male colpisce il giusto, ma gli empi sono pieni di guai.

22 Л ъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

Le labbra bugiarde sono un abominio per il Signore, ma quelli che agiscono con sincerità gli sono graditi.

23 Б лагоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.

L’uomo accorto nasconde quello che sa, ma il cuore degli stolti proclama la loro follia.

24 Р ъката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

La mano dei diligenti dominerà, ma la pigra sarà tributaria.

25 Т еготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

La sofferenza del cuore abbatte l’uomo, ma la parola buona lo rallegra.

26 П раведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

Il giusto indica la strada al suo compagno, ma la via degli empi li fa smarrire.

27 Л енивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

Il pigro non arrostisce la sua selvaggina, ma l’operosità è per l’uomo un tesoro prezioso.

28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.

Nel sentiero della giustizia sta la vita, e nella via che essa traccia non c’è morte.