1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

Allora Giobbe aprì la bocca e maledisse il giorno della sua nascita.

2 И ов, проговаряйки, рече: -

E cominciò a parlare così:

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

«Perisca il giorno che io nacqui e la notte in cui si disse: “È stato concepito un maschio!”

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Quel giorno si converta in tenebre, non se ne curi Dio dall’alto, né splenda su di esso la luce!

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Se lo riprendano le tenebre e l’ombra di morte, resti su di esso una fitta nuvola, le eclissi lo riempiano di paura!

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Quella notte diventi preda di un buio cupo, non venga contata tra i giorni dell’anno, non entri nel novero dei mesi!

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Quella notte sia notte sterile e non vi si oda grido di gioia.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

La maledicano quei che maledicono i giorni e sono esperti nell’evocare il drago.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Si oscurino le stelle del suo crepuscolo, aspetti la luce e la luce non venga, e non contempli le palpebre dell’alba,

10 З ащото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

poiché non chiuse la porta del grembo che mi portava e non celò l’affanno agli occhi miei.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

Perché non morii fin dal seno di mia madre? Perché non spirai appena uscito dal suo grembo?

12 З ащо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

Perché trovai delle ginocchia per ricevermi e delle mammelle da poppare?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

Ora giacerei tranquillo, dormirei, e avrei così riposo

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

con i re e con i consiglieri della terra che si costruirono mausolei,

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

con i prìncipi che possedevano oro e che riempirono d’argento le loro case;

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

oppure, come l’aborto nascosto, non esisterei, sarei come i feti che non videro la luce.

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

Là cessano gli empi di tormentare gli altri, là riposano gli stanchi;

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

là i prigionieri hanno pace tutti insieme, senza udir voce d’aguzzino.

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

Piccoli e grandi sono là insieme, lo schiavo è libero dal suo padrone.

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

Perché dare la luce all’infelice, e la vita a chi ha l’anima nell’amarezza?

21 К оито копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

Essi aspettano la morte che non viene, la ricercano più che i tesori nascosti.

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

Si rallegrerebbero fino a giubilarne, esulterebbero se trovassero una tomba.

23 З ащо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

Perché dar vita a un uomo la cui via è oscura e che Dio ha stretto in un cerchio?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

Io sospiro anche quando prendo il mio cibo, e i miei gemiti si spargono come acqua.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

Non appena temo un male, esso mi colpisce; e quel che mi spaventa, mi piomba addosso.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

Non trovo riposo, né tranquillità, né pace; il tormento è continuo!»