1 ( По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

«Cantico. Salmo dei figli di Kore. Al maestro del coro. Da cantarsi mestamente. Cantico di Heman, l'Ezrahita.» O Eterno, DIO della mia salvezza, io grido giorno e notte davanti a te.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

Giunga fino a te la mia preghiera, tendi l'orecchio al mio grido,

3 З ащото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.

perché l'anima mia è sazia di male, e la mia vita è giunta fino allo Sceol.

4 С читан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

Sono ormai annoverato fra quelli che scendono nella fossa, sono come un uomo che non ha piú forza.

5 И зхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

Sono abbandonato fra i morti come gli uccisi che giacciono nel sepolcro, di cui tu non ti ricordi piú e che sono recisi e allontanati dalla tua mano.

6 П оложил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

Tu mi hai posto nella piú profonda fossa, in luoghi tenebrosi, negli abissi.

7 Н атегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

Su di me si è abbattuta la tua ira, e tu mi hai travolto con tutti i tuoi flutti. (Sela)

8 О тдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

Tu mi hai privato dei miei amici, mi hai reso per loro un oggetto abominevole; sono rinchiuso e non posso uscire.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

Il mio occhio si strugge dal dolore; ti invoco ogni giorno, o Eterno, e tendo le mie mani verso di te.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).

Farai forse dei prodigi per i morti? Risorgeranno i defunti a lodarti? (Sela)

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта

Si celebrerà la tua benignità nel sepolcro e la tua fedeltà nel luogo di distruzione?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

Saranno le tue meraviglie conosciute nelle tenebre e la tua giustizia nella terra dell'oblìo?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

Ma io grido a te, o Eterno, e la mia preghiera ti viene incontro al mattino.

14 Г осподи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

Perché mi respingi, o Eterno perché mi nascondi il tuo volto?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

Sono stato afflitto e moribondo fin dalla giovinezza; ho sofferto i tuoi terrori e sono smarrito.

16 Г невът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

Sopra di me è passata la tua ardente ira; i tuoi terrori mi hanno annientato,

17 К ато води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

mi hanno circondato come acque tutto il giorno e tutti assieme mi hanno sommerso.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

Hai allontanato da me amici e conoscenti; i miei amici piú intimi sono le tenebre.