1 ( По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

Oh Señor, Dios de mi salvación, De día y de noche he clamado delante de Ti.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

Llegue mi oración a Tu presencia; Inclina Tu oído a mi clamor.

3 З ащото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.

Porque mi alma está llena de males, Y mi vida se ha acercado al Seol.

4 С читан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

Soy contado entre los que descienden a la fosa; He llegado a ser como hombre sin fuerza,

5 И зхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

Abandonado entre los muertos; Como los caídos a espada que yacen en el sepulcro, De quienes ya no Te acuerdas, Y que han sido arrancados de Tu mano.

6 П оложил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

Me has puesto en la fosa más profunda, En lugares tenebrosos, en las profundidades.

7 Н атегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

Ha reposado sobre mí Tu furor, Y me has afligido con todas Tus olas. (Selah)

8 О тдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

Has alejado de mí mis amistades, Me has hecho objeto de repugnancia para ellos; Encerrado estoy y no puedo salir.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

Han languidecido mis ojos a causa de la aflicción; Oh Señor, cada día Te he invocado, He extendido mis manos hacia Ti.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).

¿Harás maravillas a los muertos? ¿Se levantarán los muertos y Te alabarán ? (Selah)

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта

¿Se hablará de Tu misericordia en el sepulcro, Y de Tu fidelidad en el Abadón (lugar de destrucción)?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

¿Se darán a conocer Tus maravillas en las tinieblas, Y Tu justicia en la tierra del olvido?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

Pero yo, a Ti pido auxilio, Señor, Y mi oración llega ante Ti por la mañana.

14 Г осподи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

¿Por qué, Señor, rechazas mi alma ? ¿ Por qué escondes de mí Tu rostro ?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

He estado afligido y a punto de morir desde mi juventud; Sufro Tus terrores, estoy abatido.

16 Г невът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

Sobre mí ha pasado Tu ardiente ira; Tus terrores me han destruido.

17 К ато води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

Me han rodeado como aguas todo el día; A una me han cercado.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

Has alejado de mí al compañero y al amigo; Mis conocidos están en tinieblas.