1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Mejor es el buen nombre que el buen ungüento, Y el día de la muerte que el día del nacimiento.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Mejor es ir a una casa de luto Que ir a una casa de banquete, Porque aquello (la muerte) es el fin de todo hombre, Y al que vive lo hará reflexionar en su corazón.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Mejor es la tristeza que la risa, Porque cuando el rostro está triste el corazón puede estar contento.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

El corazón de los sabios está en la casa del luto, Mientras que el corazón de los necios está en la casa del placer.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

Mejor es oír la reprensión del sabio Que oír la canción de los necios.

6 З ащото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Porque como crepitar de espinos bajo la olla, Así es la risa del necio. Y también esto es vanidad.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Ciertamente la opresión enloquece al sabio, Y el soborno corrompe el corazón.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

Mejor es el fin de un asunto que su comienzo; Mejor es la paciencia de espíritu que la arrogancia de espíritu.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

No te apresures en tu espíritu a enojarte, Porque el enojo se anida en el seno de los necios.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

No digas: “¿Por qué fueron los días pasados mejores que éstos?” Pues no es sabio que preguntes sobre esto.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Buena es la sabiduría con herencia, Y provechosa para los que ven el sol.

12 З ащото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

Porque la sabiduría protege como el dinero protege; Pero la ventaja del conocimiento es que la sabiduría preserva la vida de sus poseedores.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Considera la obra de Dios: Porque ¿quién puede enderezar lo que El ha torcido ?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

Alégrate en el día de la prosperidad, Y en el día de la adversidad considera: Dios ha hecho tanto el uno como el otro Para que el hombre no descubra nada que suceda después de él.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

He visto todo durante mi vida de vanidad: Hay justo que perece en su justicia, Y hay impío que alarga su vida en su perversidad.

16 Н е ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

No seas demasiado justo, Ni seas sabio en exceso. ¿Por qué has de destruirte?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

No seas demasiado impío, Ni seas necio. ¿Por qué has de morir antes de tu tiempo ?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

Bueno es que retengas esto Sin soltar aquello de tu mano; Porque el que teme a Dios se sale con todo ello.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

La sabiduría hace más fuerte al sabio Que diez gobernantes que haya en una ciudad.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Ciertamente no hay hombre justo en la tierra Que haga el bien y nunca peque.

21 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Tampoco tomes en serio todas las palabras que se hablan, No sea que oigas a tu siervo maldecirte.

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Porque tú también te das cuenta Que muchas veces has maldecido a otros de la misma manera.

23 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

Todo esto probé con sabiduría, y dije: “Seré sabio”; pero eso estaba lejos de mí.

24 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

Está lejos lo que ha sido, Y en extremo profundo. ¿Quién lo descubrirá ?

25 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Dirigí mi corazón a conocer, A investigar y a buscar la sabiduría y la razón, Y a reconocer la maldad de la insensatez Y la necedad de la locura.

26 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

Y hallé más amarga que la muerte A la mujer cuyo corazón es lazos y redes, Cuyas manos son cadenas. El que agrada a Dios escapará de ella, Pero el pecador será por ella apresado.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

“Mira,” dice el Predicador, “he descubierto esto, Agregando una cosa a otra para hallar la razón,

28 В иж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

Que mi alma está todavía buscando pero no ha hallado: He hallado a un hombre entre mil, Pero no he hallado mujer entre todas éstas.

29 ( И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

Mira, sólo esto he hallado: Que Dios hizo rectos a los hombres, Pero ellos se buscaron muchas artimañas.”