1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

A good name is better than oil of much worth. And the day of one’s death is better than the day of one’s birth.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

It is better to go to a house of sorrow than to go to a house of much eating. For this is the end of all men, and the living takes it to heart.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

To have sorrow is better than to laugh because when a face is sad, the heart may become strong.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

The heart of the wise is in the house of sorrow, while the heart of fools is in the house where there is fun.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

It is better to listen to the sharp words of a wise man than to listen to the song of fools.

6 З ащото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

For the laughing of a fool is like the sound of a thorn bush burning under a pot. This also is for nothing.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

For sure a bad power makes the wise man angry. And to get paid in secret for wrong-doing destroys the heart.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

The end of something is better than its beginning. Not giving up in spirit is better than being proud in spirit.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

Do not be quick in spirit to be angry. For anger is in the heart of fools.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Do not say, “Why were the days of the past better than these?” For it is not wise to ask this.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Wisdom with a gift passed down from father to son is good and a help to those who see the sun.

12 З ащото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

For wisdom keeps one from danger just as money keeps one from danger. But the good thing about much learning is that wisdom keeps alive those who have it.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Think of the work of God, for who is able to make straight what He has not made straight?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

In the day of well-being be happy. But in the day of trouble, think about this: God has made the one as well as the other, so that man can never know what is going to happen.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

In the days of my life I have seen everything, but my life has been worth nothing. There is a right and good man who is destroyed while he is right and good. And there is a sinful man who lives long in his wrong-doing.

16 Н е ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

Do not be too right and good, and do not be too wise. Why should you destroy yourself?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

Do not be too sinful, and do not be a fool. Why should you die before your time?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

It is good that you take hold of one thing, and do not let go of the other. For the one who fears God will have both of them.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

Wisdom gives more strength to a wise man than ten rulers have in a city.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

For sure there is not a right and good man on earth who always does good and never sins.

21 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Do not listen to all the things that are said, or you might hear your servant cursing you.

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

For you know in your heart that many times you have cursed others.

23 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

I tested all this with wisdom, and I said, “I will be wise,” but it was far from me.

24 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

Wisdom has been far away and hidden. Who can find it?

25 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

I turned my mind to know, to find out, and to look for wisdom and the reason of things, and to know how sinful it is to be foolish, and that being mad is foolish.

26 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

And I found that the woman whose heart is traps and nets, and whose hands are chains is more bitter than death. He who pleases God will get away from her. But the sinner will be taken in by her.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

“See, I have found this out,” says the Preacher. “I have added one thing to another to find the reason,

28 В иж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

which I am still looking for but have not found. I have found one man among a thousand, but I have not found a woman among all these.

29 ( И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

See, I have found only this, that God made men right, but they have found many sinful ways.”