1 П осле заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му

Then Joseph told the man who took care of his house, “Fill the men’s bags with as much food as they can carry. And put each man’s money in his bag.

2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

Put my silver cup in the bag of the youngest, with his money for the grain.” And he did what Joseph had told him to do.

3 Н а утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

Early in the morning the men were sent away with their donkeys.

4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

When they had left the city and were not far away, Joseph said to the man who took care of his house, “Get up and follow the men. When you come to them, say to them, ‘Why have you returned bad for good? Why have you stolen the silver cup?

5 Н е е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

Is this not my lord’s drinking cup that he uses for telling about the future? You have done wrong.’”

6 И човекът,като ги настигна, каза им тия думи.

So he came to them and spoke these words to them.

7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

And they said to him, “Why does my lord say these things? Your servants would never do such a thing.

8 Е то, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

Remember how we returned to you from the land of Canaan with the money we found in the top of our bags. Why then would we steal silver or gold from your owner’s house?

9 Т ози от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

If the cup is found with any of your servants, let him be put to death. And the others of us will be your servants.”

10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

He answered, “Let it be as you say. He who is found to have the cup will be my servant. But you others will be without blame.”

11 Т огава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

Then each man put his bag down on the ground in a hurry and opened it.

12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

The man looked for it, beginning with the oldest and stopping with the youngest. And the cup was found in Benjamin’s bag.

13 Т огава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

Then they tore their clothes. After each man loaded his donkey again, they returned to the city.

14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

When Judah and his brothers came to Joseph’s house, he was still there. They fell to the ground in front of him.

15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?

Joseph said to them, “What is this that you have done? Did you not know that a man like me has power to know what is not known by others?”

16 Т огава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

Judah said, “We do not know what to say to my lord. How can we make ourselves right in your eyes? God has shown the guilt of your servants. See, we are your servants, both we and the one who was found with the cup.”

17 Н о Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

But Joseph said, “No. I will do no such thing. The person who was found with the cup will be my servant. But you others may go in peace to your father.”

18 Т огава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

Then Judah came near to him, and said, “O my lord, let your servant speak a word in my lord’s ears. Do not be angry with your servant. For you are like Pharaoh himself.

19 Г осподарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

My lord asked his servants, ‘Do you have a father or a brother?’

20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си,и баща му го обича.

We said to my lord, ‘We have an old father and a young brother who was born to him when he was old. Now his brother is dead. So he is all that is left of his mother, and his father loves him.’

21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

Then you said to your servants, ‘Bring him here to me, so I may see him.’

22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

But we said to my lord, ‘The boy cannot leave his father. For if he should leave his father, his father would die.’

23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

Then you said to your servants, ‘Unless your youngest brother comes here with you, you will not see my face again.’

24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

“When we returned to your servant my father, we told him what my lord had said.

25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

Our father said, ‘Go again and buy us a little food.’

26 н ие казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

But we said, ‘We cannot go there. If our youngest brother is with us, we will go there. For we cannot see the man’s face unless our youngest brother is with us.’

27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

“Then your servant my father said to us, ‘You know that my wife gave birth to two of my sons.

28 Е диният излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

One left me, and I said, “For sure he is torn to pieces.” I have not seen him since.

29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

If you take this one also from me, and something happens to him, you will bring my white hair down to the grave in sorrow.’

30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

My father’s life and the boy’s life are one. If I return to your servant my father, and the boy is not with us,

31 к ато види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

when he sees that the boy is not with us, he will die. So your servants will bring the white hair of your servant our father down to the grave in sorrow.

32 З ащото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

For I put myself as trust for the boy to my father. I said, ‘If I do not return him to you, then let the blame be on me forever.’

33 С ега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

So let your servant stay and work for my lord, instead of the boy. Let the boy go home with his brothers.

34 З ащото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

For how can I return to my father if the boy is not with me? I am afraid to see the sorrow that my father would suffer.”