1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.

While Apollos was in the city of Corinth, Paul went through the hill country to get to the city of Ephesus. He found a few followers there.

2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.

He asked them, “Did you receive the Holy Spirit when you put your trust in Christ?” They said, “No, we have not even heard that there is a Holy Spirit.”

3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.

He asked them, “How were you baptized?” They answered, “The way John baptized.”

4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.

Paul said, “John baptized those who were sorry for their sins and turned from them. He told the people to put their trust in Jesus Who was coming later.”

5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

The people there were baptized in the name of the Lord Jesus when they heard this.

6 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

When Paul laid his hands on them, the Holy Spirit came on them. They started to talk in special sounds and to speak God’s Word.

7 И те всички бяха около дванадесет мъже.

There were about twelve men. Paul Preaches in a Place of Worship and in a School in Ephesus

8 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.

For three months Paul went into the Jewish place of worship and spoke without fear. He taught them things about the holy nation of God.

9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

Some let their hearts grow hard. They would not put their trust in Christ. These spoke against the Christian religion in front of other people. Then Paul took the followers away from the others. He taught them each day in the school of Tyrannus.

10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.

He did this for two years. All the Jews and the Greeks in the countries of Asia heard the Word of the Lord. Paul Does Powerful Works

11 П ри това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;

God used Paul to do powerful special works.

12 д отолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

Pieces of cloth and parts of his clothes that had been next to his body were put on sick people. Then they were healed of their diseases and demons came out of them.

13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

There were Jews who went from city to city trying to put demons out of people. Some of these tried to use the name of the Lord Jesus on those who had demons. They said, “I speak to you in the name of Jesus, the One Paul preaches about.”

14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

A Jewish leader of the people by the name of Sceva had seven sons. These sons were trying to do this.

15 Н о веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

The demon said, “I know Jesus. I know about Paul. But who are you?”

16 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

Then the man with the demon jumped on the sons. He had power over them and beat them. They ran out of the house with no clothes on and they were hurt.

17 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

All the Jews and Greeks living in Ephesus heard about it. Because of this all the people became afraid. And the name of the Lord Jesus was held in great honor.

18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

Many Christians came and told of the wrong things they were doing.

19 М нозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.

Many of those who did witchcraft gathered their books together and burned them in front of everyone. These books were worth 50, 000 pieces of silver money.

20 Т ака силно растеше и преодоляваше Господнето учение.

The Word of the Lord became well-known.

21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.

After this, Paul thought he would go through the countries of Macedonia and Greece. Then he would go to Jerusalem. He said, “After I have been there, I must go to the city of Rome also.”

22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.

He sent two of his helpers, Timothy and Erastus, to Macedonia. Paul stayed in the countries of Asia awhile longer. The Meeting of the Silver Workmen in Ephesus

23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.

During that time there was much trouble about the Christians.

24 З ащото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

A man named Demetrius made small silver buildings for the worship of Diana. His workmen received much money for their work.

25 к ато събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

He called his workmen together and other men who made these small silver buildings. He said to them, “Men, you know we make much money from this work.

26 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.

Now you hear that Paul has turned away many people in Ephesus as well as in Asia. He tells them that gods made with hands are not gods.

27 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.

It could be that our work will not be respected. Not only that, the house of worship for the god of Diana will be worth nothing and her greatness will be destroyed. All the countries of Asia and the world worship her.”

28 К ато чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!

They became angry when they heard this and cried out, “Great is Diana of Ephesus.”

29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.

The whole city was filled with loud cries. They caught Gaius and Aristarchus. These two men from Macedonia were with Paul. They gathered around them at the meeting place in the city.

30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

Paul wanted to stand in front of all the people but his followers would not let him.

31 Т ака някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

Some of the city leaders who were his friends told him not to go to the meeting.

32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.

All this time some were crying out one thing and some another. The meeting was all noise. Most of the people did not know why they had come together.

33 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

Then the Jews pushed Alexander to the front. Alexander held his hand up and was going to speak.

34 Н о като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!

As soon as they saw he was a Jew, they cried out with a loud voice for two hours, “Great is Diana of Ephesus!”

35 Т огава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?

One of the city leaders stopped the noise. He spoke, “Men of Ephesus, everyone knows our city is where the god of Diana is kept. That is the stone god that fell from the sky.

36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

Everyone knows this is true, so you must not cry out or do anything foolish.

37 З ащото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

The men you brought here do not rob houses of worship or talk against our god.

38 П рочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

If Demetrius and his workmen have something against anyone, we have special days for courts. Let them go to court.

39 Н о ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

If you want anything else, it should be done in another meeting.

40 З ащото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.

We are in danger of being asked about this trouble today. There is no good reason we can give for this meeting.”

41 И като рече това, разпусна събранието.

When he had said this, he told them to leave.