1 А Иов в отговор рече:

Then Job answered,

2 Н аистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

“Yes, I know this is true. But how can a man be right and good before God?

3 А ко поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

If one wished to argue with Him, he would not be able to answer one out of a thousand of His questions.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

He is wise in heart and powerful in strength. Who has ever stood against Him without being hurt?

5 Т ой премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

It is He Who takes away the mountains without their knowing it, when He destroys them in His anger.

6 Т ой поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

He shakes the earth out of its place, and its pillars shake.

7 Т ой заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

He tells the sun not to shine, and He keeps the stars from shining.

8 Т ой сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

He alone spreads out the heavens and walks upon the waves of the sea.

9 Т ой прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

He makes the Bear, Orion and the Pleiades and the stars of the south.

10 Т ой прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

He does things too great for us to understand, and more wonderful works than we can number.

11 Е то, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

When He passes by me, I do not see Him. When He goes by me, I do not know Him.

12 А ко грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

If He takes away, who can stop Him? Who could say to Him, ‘What are You doing?’

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

“God will not stop His anger. The helpers of Rahab bow under Him.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

How then can I answer Him, and choose the right words to speak with Him?

15 К омуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Even if I am right, I cannot answer Him. I must beg Him who is against me to have pity.

16 А ко извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

If I called and He answered me, I could not believe that He was listening to my voice.

17 З ащото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

For He crushes me with a storm, and hurts me more and more without a reason.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

He will not let me get my breath, but fills me with much that is bitter.

19 А ко е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

If it is a question of power, see, He is the strong one! If it is a question of what is right and fair, who can call Him to a trial?

20 Д аже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Even if I were right, my mouth would say that I am guilty. Even if I were without blame, He would say I am guilty.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

Even though I am without blame, I do not care about myself. I hate my life.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

It is all the same, so I say, ‘He destroys both those who are without blame and the sinful.’

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

If death comes fast by disease, He makes fun of the trouble of those who have done no wrong.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

The earth is given into the hand of the sinful. He covers the faces of its judges. If it is not He, then who is it?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

“My days go faster than a runner. They fly away, and see no good.

26 П реминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

They go by like fast boats, like an eagle coming down to catch its food.

27 А ко река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

If I say, ‘I will forget my complaining. I will put off my sad face and be happy,’

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

I am still afraid of all my pains for I know You will not take away my guilt.

29 Н ечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

Because I am already guilty, why should I try for nothing?

30 А ко се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

If I wash myself with snow and clean my hands using the best soap,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

You would still throw me down into a deep hole. And my own clothes would hate me.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

For He is not a man, as I am, that I may answer Him, that we might go to trial together.

33 Н яма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

There is no one to decide between us, who might lay his hand upon us both.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

Let Him stop punishing me. And do not let fear of Him make me so afraid.

35 Т огава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

Then I would speak and not be afraid of Him. But I am not like that in myself.