1 И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.

In the second year that Nebuchadnezzar was king, he had a dream. His spirit was troubled and he could not sleep.

2 Т огава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя.

Then the king called for the wonder-workers, those who used secret ways, those who learned from stars, to tell the king what he had dreamed. So they came in and stood in front of the king.

3 И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.

The king said to them, “I had a dream that troubles me, and I want to know what the dream means.”

4 Т огава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението му.

Then those who learn from stars said to the king in the Aramaic language, “O king, live forever! Tell the dream to your servants, and we will tell you what it means.”

5 В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;

The king answered, saying, “My word is sure. If you do not tell me what my dream was and what it means, you will be torn apart and your houses will be laid waste.

6 н о ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди, и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му.

But if you tell me the dream and what it means, I will give you gifts and riches and great honor. So tell me the dream and what it means.”

7 Т е отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му.

They answered the king a second time, saying, “Let the king tell the dream to his servants, and we will tell you what it means.”

8 В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене.

The king said, “I am sure that you are trying to get more time, because you see that my word is sure.

9 О баче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене додето се измени решението (Еврейски: времето) ми. Кажете ми прочее съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му.

You know that if you do not tell me what I dreamed, there is only one penalty for you. You have agreed among yourselves to keep telling me lies until things change. So tell me the dream. Then I will know that you can tell me what it means.”

10 Х алдейците отговаряйки пред царя, рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царева работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от врач или вражар, или халдеец.

Those who learn from stars answered the king and said, “There is not a man on earth who can do this for the king. For no great king or ruler has ever asked anything like this of any wonder-worker or one who learns from stars.

11 Т ова нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците. (Еврейски: не е с плът)

What the king asks is too hard. No one can do it for you except the gods, who do not live among men.”

12 З а това, царят се разгневи и много се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.

Because of this the king became very angry and said that all the wise men of Babylon must be destroyed.

13 И тъй, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги убият.

So the law was sent out that the wise men must be killed. They looked for Daniel and his friends, to kill them also. God Shows Daniel the Meaning of the Dream

14 Т огава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

Then Daniel spoke with wisdom and understanding to Arioch, the captain of the soldiers who watched over the king, who had gone out to kill the wise men of Babylon.

15 О тговаряйки, той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила.

He said to Arioch, the king’s captain, “Why is the king’s law so hard?” Then Arioch told him what had happened.

16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да яви на царя значението на съня.

So Daniel went in and asked the king for time, so that he could tell the king what the dream meant.

17 Т огава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила, и Азария,

Then Daniel went to his house and told his friends, Hananiah, Mishael and Azariah, what had happened.

18 з а да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

He told them to ask for loving-pity from the God of heaven about this secret, so that Daniel and his friends might not be killed with the other wise men of Babylon.

19 Т огава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

Then the secret was made known to Daniel in a special dream during the night. He gave honor and thanks to the God of heaven.

20 Д аниил рече: - Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са негови.

Daniel said, “Let the name of God be honored forever and ever, for wisdom and power belong to Him.

21 Т ой изменява времената и годините; Сваля царе, и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.

He changes the times and the years. He takes kings away, and puts kings in power. He gives wisdom to wise men and much learning to men of understanding.

22 Т ой открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него.

He makes known secret and hidden things. He knows what is in the darkness. Light is with Him.

23 Н а тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от тебе; Защото си ни открил царевата работа.

I give thanks and praise to You, O God of my fathers. For You have given me wisdom and power. Even now You have made known what we asked of You. You have made the king’s dream known to us.” Daniel Tells the Meaning to the King

24 И тъй, Даниил влезе при Ариоха, когото царят бе назначил да погуби Вавилонските мъдреци, и като влезе рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя, и аз ще явя на царя значението на съня.

So Daniel went in to Arioch, whom the king had told to kill the wise men of Babylon. He went and said to him, “Do not kill the wise men of Babylon! Take me to the king, and I will tell him what his dream means.”

25 Т огава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя, и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението.

Then Arioch brought Daniel to the king in a hurry, and said to him, “I have found a man among those brought out of Judah who can tell the king the meaning of his dream!”

26 Ц арят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?

The king said to Daniel (also called Belteshazzar), “Are you able to tell me the dream I had, and what it means?”

27 В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози;

Daniel answered the king and said, “No wise men, wonder-workers, or men who use secret ways can make this dream known to the king.

28 Н о има Бог на небесата, който открива тайни; и той явява на цар Навуходоносора онова, що има да стане в послешните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си на леглото си;

But there is a God in heaven who makes secrets known. And He has made known to King Nebuchadnezzar what will happen in the future. This was the special dream you had while you were on your bed.

29 Ц арю, размишленията ти дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и оня, който открива тайни, ти е явил онова, що има да стане.

O king, while on your bed your thoughts turned to what would happen in the future. And He Who makes secrets known has let you know what will happen.

30 Н о колкото за мене, тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.

But this secret has not been made known to me because I am wiser than any other living man. It was made known to me so that I can make it known to the king, and that you may understand the thoughts of your mind.

31 Т и, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.

“O king, you were looking and saw a great object. The object was large and very bright, and it was standing in front of you. It filled you with fear and wonder as you looked at it.

32 Г лавата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, корема му и бедрата му от мед,

The object’s head was made of fine gold. Its breast and arms were made of silver. Its stomach and thighs were made of brass.

33 к раката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.

Its legs were made of iron, and its feet were part iron and part clay.

34 Т и си гледал додето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

While you were watching, a rock was cut out, but not by human hands. It fell and hit the large object on its feet of iron and clay, and crushed them.

35 Т огава желязото, калта, медта, среброто, и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

Then the iron, the clay, the brass, the silver and the gold were broken to pieces at the same time and became like dust on the grain-floor in the summer. The wind carried the dust away so nothing was to be found. But the stone that hit the large object became a large mountain and filled the whole earth.

36 Т ова е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

“This was the dream. Now we will tell the king what it means.

37 Ц арю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

You, O king, are the king of kings. The God of heaven has given you the nation, the power, the strength, and the honor.

38 и където и да живеят човеците, горските зверове, и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.

In every place where people live, or the animals of the field, or the birds of the air, He has given them to you and has caused you to rule over them all. You are the head of gold.

39 И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят.

After you there will be another nation that is not as great as yours. A third nation of brass will come, which will rule over all the earth.

40 Щ е се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.

Then there will be a fourth nation, as strong as iron. Iron crushes and breaks all things. So, like iron breaks things to pieces, this nation will crush and break all the others.

41 А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

Just as you saw the feet and toes made of part clay and part iron, it will be a divided nation. But it will have some of the strength of iron, just as you saw the iron mixed with the clay.

42 И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

As the toes of the feet were made of part iron and part clay, so some of the nation will be strong and part of it will be weak.

43 И както си видял желязото смесено с глинената кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

As you saw the iron mixed with clay, they will try to join with one another. But they will not stay together any more than iron mixes with clay.

44 И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъдва до века.

In the days of those kings the God of heaven will set up a nation which will never be destroyed. And it will never be taken by another people. It will crush and put an end to all these nations, but it will last forever.

45 К акто си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто, и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно.

You saw how a stone was cut out of the mountain by no human hands, and how it crushed the iron, the brass, the clay, the silver, and the gold. The great God has shown the king what will happen in the future. The dream is true. And I have given you its true meaning.” Daniel Becomes Ruler of Babylon

46 Т огава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила, и заповяда да му принесат принос и кадения.

Then King Nebuchadnezzar fell on his face and gave honor to Daniel. He had a gift and special perfume brought to him.

47 Ц арят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна.

The king said to Daniel, “For sure your God is God of gods and Lord of kings, and He makes hidden things known. For you have been able to make known this secret.”

48 Т огава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци, и го постави управител над цялата Вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци.

Then the king gave Daniel much power and gave him many great gifts. He made him ruler over the whole land of Babylon and the head of all the wise men of Babylon.

49 И Даниил измоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха, и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.

And Daniel asked the king to put Shadrach, Meshach and Abed-nego as leaders over the land of Babylon, while Daniel stayed near the king.