1 В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдовия цар, Ахаз.

In the third year of Hoshea the son of Elah king of Israel, Hezekiah the son of Ahaz, king of Judah, began to rule.

2 Т ой беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

He was twenty-five years old when he became king. And he ruled for twenty-nine years in Jerusalem. His mother’s name was Abi the daughter of Zechariah.

3 Т ой върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид;

Hezekiah did what was right in the eyes of the Lord, just as his father David had done.

4 с ъбори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан.

He took away the high places. He broke down the holy pillars used in worship and cut down the Asherah. And he broke in pieces the brass snake that Moses had made. For until those days the people of Israel burned special perfume to it. It was called Nehushtan.

5 Н а Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него;

Hezekiah trusted in the Lord, the God of Israel. There was no one like him among all the kings of Judah before him or after him.

6 з ащото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Моисея.

For he held to the Lord and did not stop following Him. He kept His Laws which the Lord had given Moses.

7 И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му слугуваше вече.

And the Lord was with him. Hezekiah did well in every place he went. He turned against the king of Assyria and did not work for him.

8 Т ой порази филистимците до Газа и до околностите й, от стражарска кула до укрепен град.

He destroyed the Philistines as far as Gaza and its land, from the smallest town to the strongest city.

9 А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар възлезе против Самария и я обсаждаше.

In the fourth year of King Hezekiah, the seventh year of Elah’s son Hoshea king of Israel, King Shalmaneser of Assyria came to fight against Samaria. His army gathered around it.

10 С лед три години я превзе; в шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария бе превзета.

At the end of three years they took the city. Samaria was taken by Assyria in the sixth year of Hezekiah and the ninth year of King Hoshea of Israel.

11 И асирийският цар отведе Израиля в плен в Асирия, и ги настани в Ала и в Авор при реката Гозан и в Мидските градове;

Then the king of Assyria carried the people of Israel away against their will to Assyria. He had them live in Halah and on the Habor, the river of Gozan, and in the cities of the Medes.

12 з ащото не послушаха гласа на Господа своя Бог, но престъпиха завета Му, - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда, - и не послушаха, и нито го извършиха.

Because the people of Israel did not obey the voice of the Lord their God. They sinned against His agreement and even all that the Lord’s servant Moses told them. They would not listen or obey. The Assyrians Want to Take Jerusalem

13 А в четиренадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

In the fourteenth year of King Hezekiah, King Sennacherib of Assyria came and fought against all the strong cities of Judah and took them.

14 Т огава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгрешихме; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

Then King Hezekiah of Judah sent word to the king of Assyria at Lachish, saying, “I have done wrong; leave me. I will pay whatever you ask.” So the king of Assyria had Hezekiah king of Judah pay him silver weighing as much as 300 men, and gold weighing as much as thirty men.

15 И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищницата на царската къща.

Hezekiah gave him all the silver that was found in the house of the Lord, and in the store-rooms of the king’s house.

16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал със злато, и го даде на есирийския цар.

Then he cut the gold off the doors of the Lord’s house. He cut the gold from the sides of the door which King Hezekiah of Judah had covered with gold. And he gave it to the king of Assyria.

17 Н о асирийския цар прати от Лахис Тартана, Рапсариса и Рапсака с голява мойске при цар Езекия в Ерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха та застанаха при водопровода на горния водоем, който е по друма към тепавичарската нива.

Then the king of Assyria sent Tartan, Rab-saris and Rabshakeh with a large army from Lachish to King Hezekiah at Jerusalem. So they went up and came to Jerusalem. They came and stood by the ditch of the upper pool, which is on the road to the fuller’s field.

18 И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син.

When they called to the king, Eliakim the son of Hilkiah, and Shebnah, and Joah the son of Asaph came out to them. Eliakim was the head of the house. Shebnah was the writer, and Joah wrote down the things of the nation.

19 Т огава Рапсак им рече: Кажете сага на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар, каква е тая увереност, на която уповаваш?

Rabshakeh said to them, “Say to Hezekiah, ‘This is what the great king of Assyria says. “What is this strength of heart that you have?

20 Т и казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?

You say with empty words, ‘I have wisdom and strength for war.’ On whom do you trust, that you have turned against me?

21 В иж, ти се надяваш, като че ли на тояга, на оная строшена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетския цар Фараон за всички, които се надяват на него.

Look, you are trusting now in Egypt. It is a walking stick like a piece of broken river-grass. It will cut into a man’s hand if he rests on it. So is Pharaoh king of Egypt to all who trust in him.

22 Н о ако би речете: На Господа нашия Бог,поваваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи местаи жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар в Ерусалим се покланяйте?

You might tell me, ‘We trust in the Lord our God.’ But is it not He Whose high places and altars Hezekiah has taken away? And has he not said to Judah and Jerusalem, ‘You must worship in front of this altar in Jerusalem’?

23 С ега, прочее, дай човеци в залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

Come now, make an agreement with my ruler the king of Assyria. And I will give you 2, 000 horses, if you are able to put horsemen on them.

24 К ак тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-ниските слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

How can you fight back one captain among the least of my ruler’s servants, when you trust Egypt for war-wagons and horsemen?

25 Б ез волята на Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.

Have I come up without the Lord against this place to destroy it? The Lord said to me, ‘Go up against this land and destroy it.’”

26 Т огава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме: недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

Then Eliakim the son of Hilkiah, and Shebnah, and Joah, said to Rabshakeh, “Speak to your servants in the Aramaic language, for we understand it. Do not speak with us in the language of Judah. The people on the wall might hear it.”

27 Н о Рапсак им рече: Да ли ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си?

But Rabshakeh said to them, “Has my ruler sent me to speak these words to your ruler and to you, and not to the men sitting on the wall? They are sure to suffer with you, eating and drinking their own body waste.”

28 Т огава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:

Then Rabshakeh stood and called out with a loud voice in the language of Judah, saying, “Hear the word of the great king of Assyria.

29 т ака казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми.

The king says, ‘Do not let Hezekiah lie to you. For he will not be able to save you from my power.

30 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избеви, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

Do not let Hezekiah make you trust in the Lord, saying, “The Lord will save us for sure. And this city will not be given to the king of Assyria.”

31 Н е слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодбе с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокината си, и пийте всеки от водата на щерната си

Do not listen to Hezekiah. For the king of Assyria says, “Make your peace with me and come out to me. Then every one of you will eat of his own vine and fig tree. And every one of you will drink the water of his own well.

32 д окле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, зимя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя, земя изобилваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

Then I will come and take you away to a land like your own land. It is a land of grain and new wine. It is a land of bread and grape-fields and olive trees and honey. There you will live and not die.” But do not listen to Hezekiah when he lies to you, saying, “The Lord will save us.”

33 Н якой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

Has any one of the gods of the nations saved his land from the power of the king of Assyria?

34 Г де са боговете на Емат и Аршад? Где са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

Where are the gods of Hamath and Arpad? Where are the gods of Sepharvaim, Hena and Ivvah? Have they saved Samaria from my power?

35 К ой измежду всичките богове на разните страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

Who among all the gods of the lands have saved their land from my power? So how should the Lord save Jerusalem from my power?’”

36 А людете мълчаха, и не му отговориха ни дума, защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

But the people were quiet. They did not answer him a word. For Hezekiah had told them, “Do not answer him.”

37 Т огава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецат Иоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рпсаковите деми.

Then Eliakim the son of Hilkiah who was the head of the house, and Shebna the writer, and Joah the son of Asaph who wrote down the things of the nation, came to Hezekiah. They came with their clothes torn and told him the words of Rabshakeh.