1 Т огава ефремците казаха на Гедеона: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.

Then the men of Ephraim said to Gideon, “What is this you have done to us? Why did you not call us when you went to fight against Midian?” They were angry when they argued with him.

2 А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?

But he said to them, “What have I done to compare with you? Are not the grapes that are left of Ephraim better than all the grapes gathered of Abiezer?

3 В нашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.

God has given the leaders of Midian, Oreb and Zeeb, into your hands. What was I able to do to compare with you?” They were no longer angry when he said that.

4 И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.

Then Gideon and the 300 men with him came to the Jordan and crossed it. They were tired but they kept going.

5 И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

Gideon said to the men of Succoth, “I ask of you, give loaves of bread to the people who are following me. For they are tired and weak. I am going after Zebah and Zalmunna, the kings of Midian.”

6 А сокхотските първенци му казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?

But the leaders of Succoth said, “Are Zebah and Zalmunna already in your hands, that we should give bread to your army?”

7 А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.

Gideon said, “The Lord will give Zebah and Zalmunna into my hand. Then I will beat your bodies with the thorns and thistles from the desert.”

8 О т там отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

From there he went up to Penuel and spoke to them in the same way. The men of Penuel gave him the same answer as the men of Succoth.

9 А той говори на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.

So he said to the men of Penuel, “When I return safe, I will tear down this tower.”

10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петдесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.

Now Zebah and Zalmunna were in Karkor. With them were their armies, about 15, 000 men. These were all who were left of the whole army of the people of the east. For 120, 000 men who fought with swords had been killed.

11 И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.

Gideon went up by the way of those who lived in tents east of Nobah and Jogbehah. And he fought against the army by surprise.

12 А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.

Zebah and Zalmunna ran away. Gideon went after them and took the two kings of Midian, Zebah and Zalmunna. The whole army was afraid.

13 Т огава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.

Then Gideon the son of Joash returned from the battle by the way of Heres.

14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

He caught a young man from Succoth and asked him questions. The young man wrote down for him the rulers and leaders of Succoth, seventy-seven men.

15 И Гедеон дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?

Then Gideon came to the men of Succoth and said, “See, here are Zebah and Zalmunna. You laughed at me about these men, saying, ‘Are Zebah and Zalmunna already in your hand, that we should give bread to your weak and tired men?’”

16 И взе градските старейшини, и пустинните тръни и глогове, та наказа с тях сокхотските мъже.

Then he took the leaders of the city and with thorns and thistles from the desert, he punished the men of Succoth.

17 С ъщо и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.

Then he tore down the tower of Penuel and killed the men of the city.

18 Т огава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.

Gideon said to Zebah and Zalmunna, “What kind of men were they whom you killed at Tabor?” And they said, “They were like you. Each one looked like the son of a king.”

19 А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.

Gideon said, “They were my brothers, the sons of my mother. As the Lord lives, if you had let them live, I would not kill you.”

20 И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.

Then he said to Jether his first-born son, “Stand up and kill them.” But the boy did not pick up his sword. He was afraid because he was still a boy.

21 Т огава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та не нападни; защото според човека е и силата му. И тъй Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните украшения, които бяха на вратовете на камилите им.

Zebah and Zalmunna said, “Stand up yourself and kill us. For as the man is, so is his strength.” So Gideon stood up and killed Zebah and Zalmunna. And he took the religious objects that were on their camels’ necks.

22 Т огава израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.

Then the men of Israel said to Gideon, “Rule over us, both you and your son, and your grandson also. For you have set us free from the power of Midian.”

23 А Гедеон каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.

But Gideon said to them, “I will not rule over you. And my son will not rule over you. The Lord will rule over you.”

24 Г едеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).

Gideon said to them, “I only ask that each of you give me the gold objects you have taken to be worn on the ear.” (They had objects to be worn on the ear because they were Ishmaelites.)

25 И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.

And they said, “For sure we will give them.” So they spread out a coat, and every one of them threw into it an object he had taken.

26 И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикли, освен полумесецообразните украшения, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.

The gold objects Gideon had asked for were as heavy as 1, 700 pieces of gold money. He took the objects and purple clothing worn by the kings of Midian also. And he took the religious objects that were around the camels’ necks.

27 И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.

Gideon made it into a holy vest and put it in his city, Ophrah. All Israel worshiped it there. So it became a trap to Gideon and those of his house.

28 Т ака Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.

Midian was put under the power of the people of Israel. They did not lift up their heads any more. And the land had peace for forty years, during the life of Gideon. The Death of Gideon

29 Т огава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.

Joash’s son Jerubbaal (that is, Gideon) went and lived in his own house.

30 И Гедеон имаше седемдесет сине, родени от самия него, защото имаше много жени.

Gideon had seventy sons born to him, for he had many wives.

31 С ъщо и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

The woman in Shechem who acted as his wife gave birth to Gideon’s son also. He was given the name Abimelech.

32 И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.

Gideon the son of Joash died when he was very old. He was buried in the grave of his father Joash, in Ophrah of the Abiezrites.

33 А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.

As soon as Gideon was dead, the people of Israel started again to worship the false gods of Baal. They made Baal-berith their god.

34 И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;

The people of Israel did not remember the Lord their God, Who had saved them from the power of all those around who hated them.

35 н ито показаха благост към дома на Ероваала (който е Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.

They did not show kindness to the family of Jerubbaal (that is, Gideon). They did not remember all the good he had done to Israel.