1 В четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

In the fourteenth year of King Hezekiah, Sennacherib king of Assyria came up against all the strong cities of Judah and took them.

2 И асирийският цар изпрати Рапсака от Лахис в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по друма към тепавичарската нива.

The king of Assyria sent Rabshakeh from Lachish to King Hezekiah at Jerusalem with a large army. And he stood by the ditch of the upper pool on the road of the Fuller’s Field.

3 Т огава излязоха при него управителя на двореца Елиаким, Хелкиевия син, и секретаря Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син.

Then Eliakim the son of Hilkiah, who was the head of the house, and Shebna the writer, and Joah the son of Asaph, who wrote down the things that happened, came out to him.

4 Т огава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тая увереност, на която уповаваш?

Rabshakeh said to them, “Tell Hezekiah, ‘The great king, the king of Syria, says, “What is the reason for this hope you have?

5 К азвам ти, че твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?

Do you think that empty words are plans and strength for war? In whom do you trust, that you have turned against me?

6 В иж, ти се надяваш като че ли на тояга, на оная строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетския цар Фараон за всички, които се надяват на него.

See, you are trusting in Egypt, whose power is like a broken piece of grass. If a man rests against it, it will cut into his hand. So is Pharaoh king of Egypt to all who trust in him.

7 Н о ако ми речеш: На Господ нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар се покланяйте?

But if you tell me, ‘We trust in the Lord our God,’ is it not He whose high places and altars Hezekiah has taken away, saying to Judah and Jerusalem, ‘You must worship at this altar’?

8 С ега, прочее, дай човеци в залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи.

So now come and make an agreement with my leader, the king of Assyria. And I will give you 2, 000 horses, if you are able to put horsemen on them.

9 К ак тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-ниските слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

How then can you turn away from one captain of the least of my king’s servants, and trust in Egypt for war-wagons and horsemen?

10 Б ез волята на Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.

Have I now come up to destroy the land against the Lord’s will? The Lord said to me, ‘Go up against this land, and destroy it.’”’”

11 Т огава Елиаким, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

Then Eliakim and Shebna and Joah said to Rabshakeh, “Speak to your servants in the Aramaic language, for we understand it. Do not speak with us in the language of Judah so the people who are on the wall will hear.”

12 Н о Рапсак рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно нечистотиите си и да пият пикочта си?

But Rabshakeh said, “Has my king sent me only to speak to your leader and to you, and not to the men who sit on the wall? They will have to eat and drink their own body waste with you.”

13 Т огава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас като рече: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар:

Then Rabshakeh stood and called out with a loud voice in the language of Judah, and said, “Hear the words of the great king, the king of Assyria.

14 Т ака казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави.

The king says, ‘Do not let Hezekiah lie to you. For he will not be able to bring you out of your trouble.

15 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави; тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

And do not let Hezekiah make you trust in the Lord, saying, “For sure the Lord will bring us out of our trouble. This city will not be given into the hand of the king of Assyria.”

16 Н е слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене; и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си,

‘Do not listen to Hezekiah.’ For the king of Assyria says, ‘Make your peace with me and come out to me. Each one of you should eat of his own vine and fig tree, and drink the water of his own well,

17 д окле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя.

until I come and take you away to a land like your own land. It is a land of grain and new wine, a land of bread and grape-fields.

18 В нимавайте да не би ви убеждавал Езекия като казва: Господ ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

Be careful not to let Hezekiah lead you the wrong way, saying, “The Lord will bring us out of our trouble.” Has any of the gods of the nations saved his land from the power of the king of Assyria?

19 Г де са боговете на Емат и Арфад? Где са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

Where are the gods of Hamath and Arpad? Where are the gods of Sepharvaim? When have they taken Samaria out of my hand?

20 К ой измежду всичките богове на тия страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

Who among all the gods of these lands have taken their land out of my hand? So why should the Lord save Jerusalem from my hand?’”

21 А те мълчаха, и не му отговориха ни дума; защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

But they were quiet and did not answer him. For the king had told them, “Do not answer him.”

22 Т огава управителят на двореца Елиаким Халкиевият син, и секретаря Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.

Then Eliakim the son of Hilkiah, who was the head of the house, and Shebna the writer, and Joah the son of Asaph, who wrote down the things that happened, came to Hezekiah with their clothes torn. They told him the words of Rabshakeh.