1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

“But now those who are younger than I make fun of me. I thought so little of their fathers that I did not want them with my sheep dogs.

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

Yes, what good could I get from the strength of their hands? Their strength was gone.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Their bodies are thin and in need of food. At night they bite the dry ground in the waste land.

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

They pick plants that taste of salt among the bushes. And they eat the root of the broom bush.

5 Б яха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

They are driven away from people. Men call out against them as if they were robbers.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

So they live in valleys made by floods, in caves of the earth and of the rocks.

7 Р евяха между храстите. Събираха се между тръните;

Among the bushes they cry out. They gather together under the thistles.

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

They are fools and they have no name. They have been driven out of the land.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

“Now they make fun of me in song. They laugh at me.

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

They hate me and keep away from me, but they spit in my face.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

Because God has made the string of my bow loose and has troubled me, they have thrown off their respect for me.

12 О тдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

Their bad group comes to my right. They push me away and trip my feet, and make ways to destroy me.

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

They break up my path. They make trouble for me, and no one stops them.

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

They come as if through a wide hole in the wall, and roll on with much noise.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Fears come upon me. They go after my honor like the wind. And my well-being has passed away like a cloud.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

“Now my soul is poured out within me. Days of trouble have taken hold of me.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

Night cuts into my bones with pain. The pain keeps on and takes no rest.

18 С амо с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

My clothing is torn by a strong power. It pulls against me like the top of my coat.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

God has thrown me into the mud, and I have become like dust and ashes.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

I cry out to You for help, but You do not answer me. I stand up, and You turn away from me.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

You work against me. With the power of Your hand you make it hard for me.

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

You lift me up to the wind and make it carry me. You throw me around in the storm.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

For I know that You will bring me to death, to the place for all the living.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

“Yet does not one in a destroyed place put out his hand, and in his trouble cry out for help?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

Have I not cried for the one whose life is hard? Was not my soul filled with sorrow for the poor?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

When I expected good, then trouble came. When I waited for light, darkness came.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

My heart is troubled and does not rest. Days of trouble are before me.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

I go about full of sorrow without comfort. I stand up where the people are gathered and cry out for help.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

I have become a brother to wild dogs, and a friend of ostriches.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

My skin becomes black and falls from me. My bones burn because I am sick.

31 З атова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

So my harp is turned to sorrow, and my horn to the sound of crying.