1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

Et maintenant!... je suis la risée de plus jeunes que moi, De ceux dont je dédaignais de mettre les pères Parmi les chiens de mon troupeau.

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

Mais à quoi me servirait la force de leurs mains? Ils sont incapables d'atteindre la vieillesse.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Desséchés par la misère et la faim, Ils fuient dans les lieux arides, Depuis longtemps abandonnés et déserts;

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

Ils arrachent près des arbrisseaux les herbes sauvages, Et ils n'ont pour pain que la racine des genêts.

5 Б яха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

On les chasse du milieu des hommes, On crie après eux comme après des voleurs.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

Ils habitent dans d'affreuses vallées, Dans les cavernes de la terre et dans les rochers;

7 Р евяха между храстите. Събираха се между тръните;

Ils hurlent parmi les buissons, Ils se rassemblent sous les ronces.

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

Etres vils et méprisés, On les repousse du pays.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

Et maintenant, je suis l'objet de leurs chansons, Je suis en butte à leurs propos.

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

Ils ont horreur de moi, ils se détournent, Ils me crachent au visage.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

Ils n'ont plus de retenue et ils m'humilient, Ils rejettent tout frein devant moi.

12 О тдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

Ces misérables se lèvent à ma droite et me poussent les pieds, Ils se fraient contre moi des sentiers pour ma ruine;

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

Ils détruisent mon propre sentier et travaillent à ma perte, Eux à qui personne ne viendrait en aide;

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

Ils arrivent comme par une large brèche, Ils se précipitent sous les craquements.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Les terreurs m'assiègent; Ma gloire est emportée comme par le vent, Mon bonheur a passé comme un nuage.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

Et maintenant, mon âme s'épanche en mon sein, Les jours de la souffrance m'ont saisi.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

La nuit me perce et m'arrache les os, La douleur qui me ronge ne se donne aucun repos,

18 С амо с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

Par la violence du mal mon vêtement perd sa forme, Il se colle à mon corps comme ma tunique.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

Dieu m'a jeté dans la boue, Et je ressemble à la poussière et à la cendre.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

Je crie vers toi, et tu ne me réponds pas; Je me tiens debout, et tu me lances ton regard.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

Tu deviens cruel contre moi, Tu me combats avec la force de ta main.

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

Tu mu soulèves, tu mu fais voler au-dessus du vent, Et tu m'anéantis au bruit de la tempête.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

Car, je le sais, tu me mènes à la mort, Au rendez-vous de tous les vivants.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

Mais celui qui va périr n'étend-il pas les mains? Celui qui est dans le malheur n'implore-t-il pas du secours?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

N'avais-je pas des larmes pour l'infortuné? Mon coeur n'avait-il pas pitié de l'indigent?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

J'attendais le bonheur, et le malheur est arrivé; J'espérais la lumière, et les ténèbres sont venues.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

Mes entrailles bouillonnent sans relâche, Les jours de la calamité m'ont surpris.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

Je marche noirci, mais non par le soleil; Je me lève en pleine assemblée, et je crie.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

Je suis devenu le frère des chacals, Le compagnon des autruches.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

Ma peau noircit et tombe, Mes os brûlent et se dessèchent.

31 З атова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Ma harpe n'est plus qu'un instrument de deuil, Et mon chalumeau ne peut rendre que des sons plaintifs.