1 А Иов в отговор рече:

Job prit la parole et dit:

2 Н аистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

Je sais bien qu'il en est ainsi; Comment l'homme serait-il juste devant Dieu?

3 А ко поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

S'il voulait contester avec lui, Sur mille choses il ne pourrait répondre à une seule.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

A lui la sagesse et la toute-puissance: Qui lui résisterait impunément?

5 Т ой премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

Il transporte soudain les montagnes, Il les renverse dans sa colère.

6 Т ой поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

Il secoue la terre sur sa base, Et ses colonnes sont ébranlées.

7 Т ой заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

Il commande au soleil, et le soleil ne paraît pas; Il met un sceau sur les étoiles.

8 Т ой сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

Seul, il étend les cieux, Il marche sur les hauteurs de la mer.

9 Т ой прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

Il a créé la Grande Ourse, l'Orion et les Pléiades, Et les étoiles des régions australes.

10 Т ой прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

Il fait des choses grandes et insondables, Des merveilles sans nombre.

11 Е то, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

Voici, il passe près de moi, et je ne le vois pas, Il s'en va, et je ne l'aperçois pas.

12 А ко грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

S'il enlève, qui s'y opposera? Qui lui dira: Que fais-tu?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

Dieu ne retire point sa colère; Sous lui s'inclinent les appuis de l'orgueil.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

Et moi, comment lui répondre? Quelles paroles choisir?

15 К омуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Quand je serais juste, je ne répondrais pas; Je ne puis qu'implorer mon juge.

16 А ко извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Et quand il m'exaucerait, si je l'invoque, Je ne croirais pas qu'il eût écouté ma voix,

17 З ащото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

Lui qui m'assaille comme par une tempête, Qui multiplie sans raison mes blessures,

18 Н е ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

Qui ne me laisse pas respirer, Qui me rassasie d'amertume.

19 А ко е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

Recourir à la force? Il est Tout Puissant. A la justice? Qui me fera comparaître?

20 Д аже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Suis-je juste, ma bouche me condamnera; Suis-je innocent, il me déclarera coupable.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

Innocent! Je le suis; mais je ne tiens pas à la vie, Je méprise mon existence.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

Qu'importe après tout? Car, j'ose le dire, Il détruit l'innocent comme le coupable.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Si du moins le fléau donnait soudain la mort!... Mais il se rit des épreuves de l'innocent.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

La terre est livrée aux mains de l'impie; Il voile la face des juges. Si ce n'est pas lui, qui est-ce donc?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

Mes jours sont plus rapides qu'un courrier; Ils fuient sans avoir vu le bonheur;

26 П реминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

Ils passent comme les navires de jonc, Comme l'aigle qui fond sur sa proie.

27 А ко река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

Si je dis: Je veux oublier mes souffrances, Laisser ma tristesse, reprendre courage,

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

Je suis effrayé de toutes mes douleurs. Je sais que tu ne me tiendras pas pour innocent.

29 Н ечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

Je serai jugé coupable; Pourquoi me fatiguer en vain?

30 А ко се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

Quand je me laverais dans la neige, Quand je purifierais mes mains avec du savon,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Tu me plongerais dans la fange, Et mes vêtements m'auraient en horreur.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

Il n'est pas un homme comme moi, pour que je lui réponde, Pour que nous allions ensemble en justice.

33 Н яма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

Il n'y a pas entre nous d'arbitre, Qui pose sa main sur nous deux.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

Qu'il retire sa verge de dessus moi, Que ses terreurs ne me troublent plus;

35 Т огава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

Alors je parlerai et je ne le craindrai pas. Autrement, je ne suis point à moi-même.