1 А Иов в отговор рече:

Y RESPONDIO Job, y dijo:

2 Н аистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

Ciertamente yo conozco que es así: ¿Y cómo se justificará el hombre con Dios?

3 А ко поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

Si quisiere contender con él, No le podrá responder á una cosa de mil.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

El es sabio de corazón, y poderoso en fortaleza, ¿Quién se endureció contra él, y quedó en paz?

5 Т ой премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

Que arranca los montes con su furor, Y no conocen quién los trastornó:

6 Т ой поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

Que remueve la tierra de su lugar, Y hace temblar sus columnas:

7 Т ой заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

Que manda al sol, y no sale; Y sella las estrellas:

8 Т ой сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

El que extiende solo los cielos, Y anda sobre las alturas de la mar:

9 Т ой прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

El que hizo el Arcturo, y el Orión, y las Pléyadas, Y los lugares secretos del mediodía:

10 Т ой прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

El que hace cosas grandes é incomprensibles, Y maravillosas, sin número.

11 Е то, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

He aquí que él pasará delante de mí, y yo no lo veré; Y pasará, y no lo entenderé.

12 А ко грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

He aquí, arrebatará; ¿quién le hará restituir? ¿Quién le dirá, Qué haces?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

Dios no tornará atrás su ira, Y debajo de él se encorvan los que ayudan á los soberbios.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

¿Cuánto menos le responderé yo, Y hablaré con él palabras estudiadas?

15 К омуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Que aunque fuese yo justo, no responderé; Antes habré de rogar á mi juez.

16 А ко извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Que si yo le invocase, y él me respondiese, Aun no creeré que haya escuchado mi voz.

17 З ащото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

Porque me ha quebrado con tempestad, Y ha aumentado mis heridas sin causa.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

No me ha concedido que tome mi aliento; Mas hame hartado de amarguras.

19 А ко е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

Si habláremos de su potencia, fuerte por cierto es; Si de juicio, ¿quién me emplazará?

20 Д аже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Si yo me justificare, me condenará mi boca; Si me dijere perfecto, esto me hará inicuo.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

Bien que yo fuese íntegro, no conozco mi alma: Reprocharé mi vida.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

Una cosa resta que yo diga: Al perfecto y al impío él los consume.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Si azote mata de presto, Ríese de la prueba de los inocentes.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

La tierra es entregada en manos de los impíos, Y él cubre el rostro de sus jueces. Si no es él, ¿quién es? ¿dónde está?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

Mis días han sido más ligeros que un correo; Huyeron, y no vieron el bien.

26 П реминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

Pasaron cual navíos veloces: Como el águila que se arroja á la comida.

27 А ко река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

Si digo: Olvidaré mi queja, Dejaré mi aburrimiento, y esforzaréme:

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

Contúrbanme todos mis trabajos; Sé que no me darás por libre.

29 Н ечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

Yo soy impío, ¿Para qué trabajaré en vano?

30 А ко се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

Aunque me lave con aguas de nieve, Y limpie mis manos con la misma limpieza,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Aun me hundirás en el hoyo, Y mis propios vestidos me abominarán.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

Porque no es hombre como yo, para que yo le responda, Y vengamos juntamente á juicio.

33 Н яма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

No hay entre nosotros árbitro Que ponga su mano sobre nosotros ambos.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

Quite de sobre mí su vara, Y su terror no me espante.

35 Т огава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

Entonces hablaré, y no le temeré: Porque así no estoy en mí mismo.