1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Y VOLVIO Job á tomar su propósito, y dijo:

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

Quién me tornase como en los meses pasados, Como en los días que Dios me guardaba,

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

Cuando hacía resplandecer su candela sobre mi cabeza, A la luz de la cual yo caminaba en la oscuridad;

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

Como fué en los días de mi mocedad, Cuando el secreto de Dios estaba en mi tienda;

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

Cuando aún el Omnipotente estaba conmigo, Y mis hijos alrededor de mi;

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

Cuando lavaba yo mis caminos con manteca, Y la piedra me derramaba ríos de aceite!

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

Cuando salía á la puerta á juicio, Y en la plaza hacía preparar mi asiento,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

Los mozos me veían, y se escondían; Y los viejos se levantaban, y estaban en pie;

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

Los príncipes detenían sus palabras, Ponían la mano sobre su boca;

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

La voz de los principales se ocultaba, Y su lengua se pegaba á su paladar:

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

Cuando los oídos que me oían, me llamaban bienaventurado, Y los ojos que me veían, me daban testimonio:

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

Porque libraba al pobre que gritaba, Y al huérfano que carecía de ayudador.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

La bendición del que se iba á perder venía sobre mí; Y al corazón de la viuda daba alegría.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

Vestíame de justicia, y ella me vestía como un manto; Y mi toca era juicio.

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

Yo era ojos al ciego, Y pies al cojo.

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

A los menesterosos era padre; Y de la causa que no entendía, me informaba con diligencia:

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

Y quebraba los colmillos del inicuo, Y de sus dientes hacía soltar la presa.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

Y decía yo: En mi nido moriré, Y como arena multiplicaré días.

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

Mi raíz estaba abierta junto á las aguas, Y en mis ramas permanecía el rocío.

20 С лавата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

Mi honra se renovaba en mí, Y mi arco se corroboraba en mi mano.

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

Oíanme, y esperaban; Y callaban á mi consejo.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

Tras mi palabra no replicaban, Y mi razón destilaba sobre ellos.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

Y esperábanme como á la lluvia, Y abrían su boca como á la lluvia tardía.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

Si me reía con ellos, no lo creían: Y no abatían la luz de mi rostro.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

Calificaba yo el camino de ellos, y sentábame en cabecera; Y moraba como rey en el ejército, Como el que consuela llorosos.