1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

JUNTO á los ríos de Babilonia, Allí nos sentábamos, y aun llorábamos, Acordándonos de Sión.

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

Sobre los sauces en medio de ella Colgamos nuestras arpas.

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Y los que allí nos habían llevado cautivos nos pedían que cantásemos, Y los que nos habían desolado nos pedían alegría, diciendo:

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

Cantadnos algunos de los himnos de Sión. ¿Cómo cantaremos canción de Jehová En tierra de extraños?

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Si me olvidare de ti, oh Jerusalem, Mi diestra sea olvidada.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Mi lengua se pegue á mi paladar, Si de ti no me acordare; Si no ensalzare á Jerusalem Como preferente asunto de mi alegría.

7 П омни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Acuérdate, oh Jehová, de los hijos de Edom En el día de Jerusalem; Quienes decían: Arrasadla, arrasadla Hasta los cimientos.

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Hija de Babilonia destruída, Bienaventurado el que te diere el pago De lo que tú nos hiciste.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Bienaventurado el que tomará y estrellará tus niños Contra las piedras.