1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Junto a los ríos de Babilonia, allí nos sentábamos, y aun llorábamos, acordándonos de Sion.

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

Sobre los sauces que están en medio de ella colgamos nuestras arpas;

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

cuando nos pedían allí, los que nos cautivaron, las palabras de la canción, (colgadas nuestras arpas de alegría) diciendo: Cantadnos de las canciones de Sion.

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

¿Cómo cantaremos canción del SEÑOR en tierra de extraños?

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Si me olvidare de ti, oh Jerusalén, mi diestra sea olvidada.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Mi lengua se pegue a mi paladar, si de ti no me acordare; si no ensalzare a Jerusalén como preferente asunto de mi alegría.

7 П омни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

¶ Acuérdate, oh SEÑOR, de los hijos de Edom en el día de Jerusalén; quienes decían: Arrasadla, arrasadla hasta los cimientos.

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Hija de Babilonia destruida, dichoso el que te diere tu pago, que nos pagaste a nosotros.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Dichoso el que tomara y estrellara tus niños a las piedras.