1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Pe malurile râurilor Babilonului, stăteam jos şi plângeam amintindu-ne de Sion.

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

Ne atârnaserăm lirele în sălciile din ţinutul acela,

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

căci acolo, cei ce ne-au înrobit ne cereau cântece, asupritorii noştri ne cereau bucurie: „Cântaţi-ne din cântecele Sionului!“

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

Cum să cântăm noi cântecele Domnului pe un pământ străin?

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Ierusalime, dacă te voi uita, să-şi uite şi dreapta mea destoinicia!

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Limba mea să se lipească de cerul gurii mele dacă nu îmi voi aminti de tine şi dacă nu voi face din Ierusalim culmea bucuriei mele!

7 П омни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Doamne, adu-Ţi aminte de edomiţii care, la căderea Ierusalimului, ziceau: „Radeţi! Radeţi tot până la temelie!“

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Fiică a Babilonului, sortită pustiirii! Ferice de acela care-ţi va răsplăti ceea ce tu ne-ai făcut!

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Ferice de cel ce-i va apuca pe copiii tăi şi-i va zdrobi de stâncă!