1 Е то хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

Cât de frumoasă eşti, iubita mea, oh, cât de frumoasă! Ochii tăi sunt ca nişte porumbei ascunşi în spatele voalului; părul tău este ca o turmă de capre care coboară zbenguindu-se din muntele Ghilad!

2 З ъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях

Dinţii tăi sunt ca o turmă de oi, tunse de curând, care ies din scăldătoare; fiecare dintre ele are gemeni şi nici una din ele nu este singură!

3 У стните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

Buzele tale sunt ca o panglică roşie şi gura ta este minunată! Tâmplele tale sunt ca nişte jumătăţi de rodie, în spatele voalului!

4 Ш ията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

Gâtul tău este ca turnul lui David, zidit piatră pe piatră! O mie de scuturi sunt expuse pe el, toate scuturi de războinici.

5 Д вете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

Cei doi sâni ai tăi sunt ca doi cerbi tineri, ca gemenii unei gazele, care pasc între crini!

6 Д огде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

Până când se va lumina de ziuă şi vor zbura umbrele, voi merge la muntele de smirnă şi la dealul de tămâie!

7 Т и си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

Eşti desăvârşit de frumoasă, iubita mea, şi nu ai nici un cusur!

8 Д ойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Vino cu mine din Liban, mireasa mea, vino cu mine din Liban! Coboară din vârful Amana, de pe culmea Senirului şi de pe Hermon; din hăţişurile leilor şi din munţii leoparzilor.

9 П ленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

Mi-ai fermecat inima, sora mea, mireasa mea, mi-ai fermecat inima cu o singură privire a ochilor tăi şi doar cu colierul de la gâtul tău.

10 К олко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

Cât de încântătoare este iubirea ta, sora mea, mireasa mea! Iubirea ta este mai încântătoare decât vinul, iar mirosul parfumului tău este mai plăcut decât toate mirodeniile.

11 О т устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

De pe buzele tale se prelinge miere, mireasa mea! Miere şi lapte se află sub limba ta, iar mirosul hainelor tale este ca mirosul Libanului.

12 Г радина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

Eşti o grădină închisă, sora mea, mireasa mea, un izvor închis, o fântână pecetluită!

13 Т воите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

Plantele tale sunt o grădină cu rodii, cu fructe alese, cu hena şi cu nard,

14 Н ард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

cu nard şi cu şofran, cu trestie mirositoare şi cu scorţişoară, cu toate soiurile de arbori de tămâie, cu smirnă şi aloe, cu toate mirodeniile cele mai fine.

15 Г радински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

Eşti o fântână din grădină, un izvor de ape vii, ce curge din Liban! Sulamita

16 С ъбудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

Trezeşte-te, vânt din nord, şi vino, vânt din sud! Suflaţi peste grădina mea ca să-şi reverse parfumurile! Să intre iubitul meu în grădina lui şi să-i mănânce fructele cele alese!