1 Е то хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

“¡Cuán hermosa eres, amada mía. Cuán hermosa eres! Tus ojos son como palomas detrás de tu velo; Tu cabellera, como rebaño de cabras Que descienden del Monte Galaad.

2 З ъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях

Tus dientes son como rebaño de ovejas trasquiladas Que suben del lavadero, Todas tienen mellizas, Y ninguna de ellas ha perdido su cría.

3 У стните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

Tus labios son como hilo de escarlata, Y tu boca, encantadora. Tus mejillas, como mitades de granada Detrás de tu velo.

4 Ш ията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

Tu cuello, como la torre de David Edificada con hileras de piedras; Miles de escudos cuelgan de ella, Todos escudos de los valientes.

5 Д вете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

Tus dos pechos, como dos crías, Mellizas de una gacela Que pacen entre los lirios.

6 Д огде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

Antes de que sople la brisa del día Y huyan las sombras, Me iré al monte de la mirra Y al collado del incienso.

7 Т и си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

Toda tú eres hermosa, amada mía, Y no hay defecto en ti.

8 Д ойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Ven conmigo desde el Líbano, esposa mía, Ven conmigo desde el Líbano. Baja desde la cumbre del Amaná, Desde la cumbre del Senir y del Hermón, Desde las guaridas de los leones, Desde los montes de los leopardos.

9 П ленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

Has cautivado mi corazón, hermana mía, esposa mía; Has cautivado mi corazón con una sola mirada de tus ojos, Con una sola hebra de tu collar.

10 К олко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

¡Cuán hermosos son tus amores, hermana mía, esposa mía! ¡Cuánto mejores son tus amores que el vino, Y la fragancia de tus ungüentos Que todos los bálsamos!

11 О т устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

Miel virgen destilan tus labios, esposa mía, Miel y leche hay debajo de tu lengua, Y la fragancia de tus vestidos es como la fragancia del Líbano.

12 Г радина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

Huerto cerrado eres, hermana mía, esposa mía, Huerto cerrado, fuente sellada.

13 Т воите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

Tus renuevos son paraíso de granados, Con frutas escogidas, alheña y nardos,

14 Н ард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

Nardo y azafrán, cálamo aromático y canela, Con todos los árboles de incienso, Mirra y áloes, con todos los mejores bálsamos.

15 Г радински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

Tú eres fuente de huertos, Pozo de aguas vivas, Y corrientes que fluyen del Líbano.” LA ESPOSA:

16 С ъбудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

“Despierta, viento del norte, Y ven, viento del sur; Hagan que mi huerto exhale fragancia, Que se esparzan sus aromas. Entre mi amado en su huerto Y coma sus mejores frutas.”