1 ( По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

Yo dije: “Guardaré mis caminos Para no pecar con mi lengua; Guardaré mi boca como con mordaza Mientras el impío esté en mi presencia.”

2 С танах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

Enmudecí y callé; Guardé silencio aun acerca de lo bueno, Y se agravó mi dolor.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

Ardía mi corazón dentro de mí; Mientras meditaba, se encendió el fuego; Entonces dije con mi lengua:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

“ Señor, hazme saber mi fin, Y cuál es la medida de mis días, Para que yo sepa cuán efímero soy.

5 Е то направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Tú has hecho mis días muy breves, Y mi existencia es como nada delante de Ti; Ciertamente todo hombre, aun en la plenitud de su vigor, es sólo un soplo. (Selah)

6 Н аистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

Sí, como una sombra anda el hombre; Ciertamente en vano se afana; Acumula riquezas, y no sabe quién las recogerá.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

Y ahora, Señor, ¿qué espero? En Ti está mi esperanza.

8 И збави ме от всичките ми беззакония.

Líbrame de todas mis transgresiones; No me hagas la burla de los necios.

9 О немях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

Mudo me he quedado, no abro la boca, Porque Tú eres el que ha obrado.

10 О тдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

Quita de mí Tu plaga; Por la dureza de Tu mano estoy pereciendo.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

Con castigos reprendes al hombre por su iniquidad; Como la polilla, consumes lo que es más precioso para él. Ciertamente, todo hombre es sólo un soplo. (Selah)

12 П ослушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

Escucha mi oración, oh Señor, y presta oído a mi clamor; No guardes silencio ante mis lágrimas; Porque extranjero soy junto a Ti, Peregrino, como todos mis padres.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

Aparta de mí Tu mirada, para poder alegrarme Antes de que me vaya de aquí y ya no exista.”