1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

“Mi espíritu está quebrantado, mis días extinguidos, El sepulcro está preparado para mí.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

No hay sino escarnecedores conmigo, Y mis ojos ven su provocación.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Coloca, pues, junto a Ti una fianza para mí; ¿Quién hay que quiera ser mi fiador ?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Porque has escondido su corazón del entendimiento, Por tanto no los exaltarás.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Al que denuncie a sus amigos por una parte del botín, A sus hijos se les debilitarán los ojos.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Porque El me ha hecho burla del pueblo, Y soy uno a quien los hombres escupen.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

Mis ojos se oscurecen también por el sufrimiento, Y todos mis miembros son como una sombra.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Los hombres rectos se quedarán pasmados de esto, Y el inocente se indignará contra el impío.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

Sin embargo el justo se mantendrá en su camino, Y el de manos limpias se fortalecerá más y más.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Pero vuélvanse todos ustedes, y vengan ahora, Pues no hallo entre ustedes a ningún sabio.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

Mis días han pasado, se deshicieron mis planes, Los deseos de mi corazón.

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

Algunos convierten la noche en día, diciendo: ‘La luz está cerca,’ en presencia de las tinieblas.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Si espero que el Seol (región de los muertos) sea mi casa, Hago mi lecho en las tinieblas;

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

Si digo al hoyo: ‘Mi padre eres tú,’ Y al gusano: ‘Mi madre y mi hermana.’

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

¿Dónde está, pues, mi esperanza ? Y mi esperanza ¿quién la verá?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

¿Descenderá conmigo al Seol? ¿Nos hundiremos juntos en el polvo? ”